Whatever или може би защото съм такъв....

не съм я изплашил... надявам се
не съм я огорчил и предизвикал неуместни чувства на притеснение
не съм я прогонил... или да съм си... издействал подобно отношение
не съм я наранил с това, че се опитах да бъда откровен
не съм ли?!...
всъщност
бях май прекалено ... като за първи път
в страх ... от чувство с което живея от много време
или просто страх
а сега го усещам различно
може би защото ми е спокойно
може би защото ми пука, какво си мисли
може би защото съм си такъв
все искам разни неща, а никога не раздавам собствените си...
а май е време да започна да го правя
не зная обаче как... а ми се иска да се науча и... да ги дарявам
може би защото ...оф... това може би... МОЖЕ БИ МОЖЕ БИ МОЖЕ БИ
съм препълнен и искам да отлея себе си
както... се опитвам да се самоизтрия
и нищо не се получава
а то... всичко е толкова различно
кагато... докосваш нечия ръка
погалиш слепоочията и впиваш устни
с отворени очи
и се потопяваш в сладкия вкус на цигарата
тръпчивостта на мартинито
палавия език прокрадващ се в търсене на себеподобен
и... момента отминал за миг в който ти усещаш
че си отново.. цял
без страхове
без очаквания
без надежди
но... си там и да продължаваш да се спускаш по тялото
докато не откриеш устни
които да вдъхнат нов живот в теб
сладък аромат
достатъчен да ти накара до полетиш
и да се впуснеш някъде
където някой... може би.... искам да сподели с мен
а гласа... забравих да го спомена
омайващ
привлича ... и си пожелаваш да те обгърне в топлина
и ... да изгориш
без да си мислиш за ...след това... и Whatever
а толкова сладко е да го чуваш
че чак се залепи за устните ми
и... го нося с вкуса от тръпката
която ми сподели
като детска игра... -ТИ ГОНИШ!
и сега съм дете
учещо се отново да обича
и този път да се опита да раздава миговете си
несподелените
и онези... напиращите да се родят отново
а след това е лесно
можеш да обичаш цял живот...