сряда, 26 ноември 2008 г.

моето име...

векторна феерия от скъсани писма
подреждам стари телефонни разговори
с изпразнен поглед през счупени стъкла
а огледалото обърнало е гръб, отново е в мъгла
докато ръцете ми докосват твоята снага
и с целувки те попивам по топлите бедра
през дълбините...към ароматната сълза
събрала се по върхове с отронен огнен вик
от спазъм се изляла в зеленооките проникващи очи
и пак ще питаш
-коя е тя
-не зная
на кой му пука тук сега
живея както мога
лъжа
но... не скърбя
блу съм и всичко губя на мига
днес съм с теб
утре съм отново сам
и сякаш изхабена е връзката от как се знам
ти ме спрягаш с времена
обичам те, не те ...ще те
опс...
забрави
не съм дете
последствията влача, към Голгота
ще го изкачвам цял живот
не ме мисли
33 минах
тук ме ти /и някой друг/ прости...
остават още няколко, почти
а болката я няма
оставих я сама, да се скита из празната душа
а живота продължава
днес една
утре друга
и с усмивка карам по света
а когато ми за липсва...обръщаш се назад
търся се по белези оставени в гърба
и идва онази празнота
началото на нищото
разкъсваща остатъка с мечта
и тя е само една
да се науча да съм
какъвто съм
и да съм блу
а блу
това е моето име

Няма коментари:

Публикуване на коментар