сътворих си причина да се задържи отгоре
или по скоро, имах желание да пристъпя напред
стисках шепи
криех в тях изненада и се усмихвах глупаво, като
сричащ поет
всъщност, изпитвах тревога
плахо, озъртах се
чаках да се роди /някакъв/ куплет
мисълта ми, трескаво се прокрадваше
и... търсех жадно своя изгряващ памфлет
нямаше радост
нямаше ласка
нямаше щастие... дори
просто, някой погали ме и... роди се
вихър с любов...
след това, настана тъмата
'щото... син съм на нощта
но...май преди, бил съм... и по... лош
а сега се
разчупвам
усещам
докосвам
и сетен се вричам с трепереща длан
остана сърцето "свито" да се страхува
дали ще гори... отново
в нова любовна игра
но как да се каеш
когато пропукваш се и от теб се разделят...
пътища без край
въпросите шепна
отговори не търся
а искам да имам власт
поне
над собственото си аз
но...понякога късно е да разбереш, че момента си е отишъл
а ти си ... стопаджия
на собствения си... кръстопът
Последното двустишие е като убийство на надеждата. Но кръстопътя все пак е избор за новото;)
ОтговорИзтриване...всъщност е... просто стих, няма "убийство" на надежда хахаах
ОтговорИзтриване...по скоро е осъзнаване на това, какво се случва... докато се страхувам да се покажа... пред себе си... и не е в огледалото, а в нещото зад него... в това, какво усещам... от това да си БЛУ,Нео или аз... просто една частица от мен... от неподредим пъзел...
;)