с вятър разнасящ го в синя пелена
потрепват мускули по гърба ми
от чувствата
приплъзващи се в друга празнота
усмихвам се
от докосването на пръсти
миг издишвам, спотаен
а топлината изтича
и ми е студено и синьо от буцата в душата ми, лед
безмълвно посягам в нищото
и секундите спирам и забивам с очи
звука ме разкъсва до сухожилия
не оставам цял
само кална локва ненужни сълзи
но дали ще изгрее слънце
и ще стопли ли остатъци... на забравени мечти
без болки, без паника, без адреналин
само частици от безцветни лъчи
и няколко облака /купести/ почти белокрили
ще ме повдигнат ли някъде над поля
макове ще ми намигат ли с поклащане
съзерцавайки ги отново дали ще съм...
огън от думи
копнежи от сънища
магия с енергия
или прашинка в нечии очи...
а ръцете бавно продължават, изсипват ме
ненужен прах от изгорели следи
скелет от спомени /напоследък стрити/
без сянка от синева
и само вятъра ще помни
нечии чужди, последни мечти...
ами ако бяха моите ?!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар