събота, 22 ноември 2008 г.

the blue is key...

спирала ли си
с ръцете вълните
за да не докоснат в хоризонта
нечия чужда синева
и небето да ги обгърне
с мечтите
изгубени в дългото чакане
на седмата вълна
прекъсвала ли си
плача на китара
изтръгнал от сърцето
тъгата на цялата душа
парализираща мислите
за милувка
в спомен спускащ се
по бузите издаващ страха
забавяла ли си
думите за вричане
в стена без ехо
докосващи хиляди огледала
секващо крясъка ти
в претръпване
когато си решила
да споделиш мига с обичта

и стиска те гърлото
ръцете треперят
и очите си затворила
а болката пълзи
към разтворените ти бедра
усещаш вълната
отвътре да те изгаря
а стонът ти разкъсва
моята празнота

може би утре
пак ще се научиш
с мен да говориш
може би ми харесва
да сме безмълвии
тласъци от седма вълна
може би те обичам
когато споделяш
с мен нощта
може би
ти си моята тишина...







1 коментар:

  1. ... Колко много
    ' може би '... ?!
    А, не искаш ли
    ... да е така !
    Да посочиш
    и да изкрещиш
    ' Ти Си !!! ',
    а ехото разбило се
    на пръски да се върне с
    ' Да Знам ! -зНам---знАм---знаМ-->
    Да --да--м--!!! ' :)

    ОтговорИзтриване