четвъртък, 6 ноември 2008 г.

бой без правила.../4/... с Кисело мляко!

Звука на китарата събужда тайни, които съм заровил. Навътре в най-мрачните ми кътчета, зад клавишите на пианото, нежно носещи ухание от красота на очите ти.
Като тиктакащ часовник, отмерваш ударите на сърцето с барабанената бързана от вълнение...
Не вярваш ли ?!...
Сложи си главата на гърдите ми. Почувствай ме! Пробвай ме!...
Този път съм тишина. Симфония от време. Дълго чакано лято. Пристан за тихи вълни. Просто съм потъващо привличане, обгръщащо... понякога с ръце.
Понякога нежно, като саксофон в тъжен музикант.
Понякога грапаво, като пресипнал певец.
Понякога ... не е нужно обяснение. Вглеждаш се в огледалото и ме виждаш да ти шептя. Леко закачлив поглед. Докосвайки с устни твоето спокойствие.
Виждаш ли ме?!...
Затвори очи. Чуй ме!...
-Аз съм в тишината... звука от сълзи. Шумоленето на усмивката. Трепета от дъха по косата ти. Нали ме слушаш още?!... следвай ме...
На пръсти извисила тялото си, сграбчила чаршафи прехапваш устните... и в стон въздуха се изплъзва. Притиснала с бедра момента спираш тласъците, за да ги поеме пламъка от вкуса на виното с остатъците от пръските на вълните и... пълзи на вътре в теб.
Надолу към разпръскващата се нежност от топлина без да можеш да я контролираш в миг, когато ти се иска безвремието да спре.
Да откъснеш с пръсти частици и да ги усетиш една по една.
Да те докоснат устни, пълзящи и мокри и с вкус на ...
-Кисело мляко...
-Шегуваш ли се?!...
-Не! Дай една лъжичка.
-Какво ще правиш?!...
-Тихо, ще ти покажа.
-Ммммм... Приятно е!...
-Сега си ти. Вземи лъжичката...

Няма коментари:

Публикуване на коментар