maybe tomorrow...

отчуждението скъсява
разстоянията до вратата
и бавно с тревога поемам напред
неспокойно
протяга в празнотата ръката
и с изкуствена усмивка
пак тръгвам на някъде /проклет/...
а вечерта расте
с ласки от липсвания и трепет ме носи
по оставени слабини

а времето ме стиска, нервно за гърлото
и с безпокойство ме къса
и съм раздробен
а частици останали
по
гърдите ти ме привличат
да се завърна
с неописуемо вълнение
и за мисли от докосвания
да изгоря покрусен

иска ми се...
да се промъкна
отвътре и да те обладая
преди да ни осъмне отново нощта
да мога да се събуждам
от вятъра
и да галя твоята далечна коса

а ръцете ми не помръдват
вкочанени са
истински буци са... лед
сърцето ми спомен нашепва
за болка по гърба от раздиращ с нокти копнеж
очите ми постоянно те виждат
макар с качулка мрака
да е погълнал света около мен

и живея някак си
без случване и /пак/ мечтая
да те срещна в утринта
да ти покажа
без смущение, че страха е минал и...

останал съм без капка колебание
без да зная
какво точно искам сега
но... съм успокоен

и искам отново
...извивките на гърдите ти
да галя разнежен и с изящни целувки
да те обгръщам с топли шепи без суета
да те усещам между бедрата и да те нося
в себе си
облени с топла вода

и искам отново
да повдигам бавно тялото ти
и да гледам в очите ти
на къде вървя
да открия това което търся
и да остана завинаги буден
/поне/ до 5 сутринта

след това...
ще те рисувам в сънища
ще те чакам
с чаша кафе
ще ти разказвам какво сънуваш
ще те обичам
такава каквато си

ще ти напиша
за
антология на чувствата
обгръщащи ме когато съм с теб

а ти не спирай,
провокирай ме
разпитвай
нека се почувствам
за първи път от живота
изкушен

ако
...аз съм живота, искам те отново
5 минава, събуди се...