понеделник, 24 ноември 2008 г.

кого ли лъжа ?!...


лъжа себе си
лъжа за тъгата скрита в мен
лъжа, че никой не обичам и бягам с чувствата в далечен мрак
лъжа, колко ми харесва да те докосвам бавно с топъл дъх
лъжа, когато се възбуждам и обгръщам с шепи твоята гръд
лъжа, че ми липсваш... когато си далеч и сълзите ми се стичат в сянка, разкъсваща ме с белези почти обезобразен
лъжа любовта си, че те търся и носталгията ме разхвърля с вятъра, срещу назъбени скали
лъжа винаги
...защото го умея
лъжа защото искам вечно да прониквам в теб
лъжа защото ти единствена успяваш, сърцето ми да спреш
лъжа от как се помня и все мечтая как ще спра до теб
лъжа
и пак те лъжа, когато с очите си във вярност се кълна
лъжа, че те мразя и обидни думи едва шептя
лъжа с напукани кървящи устни, че болката я няма вече в мен
лъжа, че живея и мога пак без теб
лъжа себе си
кого ли лъжа ?!...
нима съм толкова повърхностен и подреден
нима частиците от
пъзела съвпадат и образ съм създал неопределен
и ?!...
какво е да откриеш, че съм почти безцветен
обърнат негатив на гордостта
празна шоколадова обвивка, изконсумирана от палава ръка
нима ?!...
нима... съм толкова изпразнен, че вятъра ме носи в своята игра
и кога ще спра да падам в бездната на тази тишина ?!...
и защо научих се да лъжа ?!...
че се давя в слънчеви лъчи, изгрели от твоите очи
че ми липсваш в празнотата на изстиващи по възглавницата ти следи
че те виждам всеки миг с въздишка, надигаща палаво голите гърди
и... че не мога да се контролирам... и да мисля... и да плача, когато ме целуваш и ноктите забиваш в дълбини
и... нима да лъжа е вина, че те обичам... и да не мога да го изрека
и... защо ?!...
защо от теб да бягам ?!...
нима не знаеш, че всеки миг е изтъкан в лъжа
и кого ли лъжа най на края ?!...
когато се обръщам
и бягам
в страх
че...
ако остана
ще забравя
как е да те обичам
без нито една лъжа



Няма коментари:

Публикуване на коментар