събота, 1 ноември 2008 г.

Тишина.../2/



Забравих как с думи да те омагьосам. Да възбудя въображението ти с изкушение и да отвлека мисълта ти с дълбочината на погледа си... с шепот...
Забравих как се движат устните ти. Танцуващи нежно върху напукани устни. Оставящи аромати с остатъчен после-вкус на ягоди. Далечни боровинки с дъх на лешникови бисквити и онзи остър, като бръснач болезнен спазъм на адреналин, стискащ гърлото ми за...
Забравих как потъвам в обятията ти. Свил нежно глава в скута ти. Докосващата топлина на ръцете ти отнемаща болката в очите ми. А те са воднисти, далечни и безцветни. С блясък от несподелена...
Забравих как в лятото сияеше с щастие по върха на миглите. Привличащото им пламъче отронено от споделените усмивки от изгарящата нужда да сме ...
Забравих как копнеех да заспя по бързо, за да се събудя преди да си отворила очи. Да докосна в зората със слънчевите лъчи красотата по спокойствието разпръскващо се от лицето ти...
Забравих как разрошвах в хаос косата ти и с часове се опитвах да я подреждам. А аромата на кестени с парфюма носещ жарки усещания от лятото ме привличаха в потъващите докосвания на ...
Забравих как се оставях да се изненадвам. Да се надявам. Да очаквам. Да търся докосванията ти. Да бъда всичко. Да съм последен...
Забравих как Обичам...
Забравих някъде себе си...
Забравих и ... с която споделях мечтите си...
Вече съм само остатъци. Помнещи неволните докосвания на пръстите и ... напуканите устни, леко впиващи се и засмукващи нов живот от непосилните пориви на прегръщащите пороци захвърлящи ни в следващите грехове за телата ни...
Да! Тези неща ги помня. Цената им е ...
Плащам я...

Само се чудех, дали съм забравил да се събудя ?!...
Студено е...
И е толкова тихо наоколо...



Няма коментари:

Публикуване на коментар