сряда, 12 ноември 2008 г.

да очакваш...

да обичаш веднъж, но... нека този път е с надежда
дори да съм труден път
ще вплета смисъл във всяка частица с копнежа...
и да ме забравяш непрекъснато
ще те търся
вечер със залеза
ще те крада в сънища
и ще бъда в тях обгръщаща тиха феерия
и ще те докосвам
когато клепачите спрат да треперят
и ще лежиш в ръцете ми
галещо, като звук на китара
продължителен, като вечност забравил мига да отнеме
и ще бъда отново любов
пълзяща топло в гърдите
жадно поглъщаща всеки стон измъкнал се от въздишките
ще бъда и шепота
топлещ те под завивките
ще съм... и обичта
до която ще се будиш
всяка сутрин



11 коментара:

  1. Прекрасно е когато се събуждаш
    от вплетените мигли,
    гъделичкащи желанията ти,
    тръпките преминали по ръба на гръбнака,
    горещ пясък , изсипан
    в пазвата- на глътките вдишвания ,
    загърнат от кадифето на мечтаната наслада,
    ей така,
    да се потопиш в талазите
    загребващи от брега страст,
    прииждащ бриз разстлан
    в неонова пяна ,
    за да може после
    да се прибере с отлива
    в една обща въздишка ...

    Колко хубаво когато ухае на кафе !!!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей "ТОЧИЦА"... звучиш толкова познато, сякаш говориш вместо мен...
    Продължавай, искам да науча още...
    ;)))

    ОтговорИзтриване
  3. ----()ще--оЩе---ОщЕ--- ,
    колко ? ;) р
    Има ли измерение едно усещане,
    премигнало , изскимтяло те ,
    запомнило и отпило,
    мисля не....,
    но винаги желанието прилепва,
    усуква стремежа и....
    няма толкова дълги ръце !!! ;)))

    ОтговорИзтриване
  4. днес разглеждах блог-а ти
    определено бях доста впечатлен
    и докато се усетя в захласване
    бях изгубил представа за времето
    мисля,
    че сега е момента да те поздравя
    Имаш ПРЕКРАСНИ неща!!!..
    на няколко пъти ми се искаше да оставя коментари
    и да се докосна до тази красота...
    но ме беше страх да не я разруша
    изпитах желание да продължа
    и съм сигурен,
    че отново ще се връщам често често
    и се надявам да ме омагьосваш всеки път
    колкото до "ТОЧИЦАТА" ...
    сладко съвпадение или не
    просто ми хареса някой тънко тънко да докосва
    с омайни думи
    онази моя чувствителност,
    която постоянно ме кара да продължавам
    а ти DE-SPERADA
    го правиш по един умел и изкусителен начин
    дали не ме провокираш и изкушаваш
    или просто това е част от играта с ...
    ..."усукването на стремежа" да ни "приплъзва" в "желания"-та да се опитваме да търсим това което нямаме... а какво нямаме...?!...
    Обич?!...
    Любов?!...
    Ласка и прегръдка...
    не зная...
    всеки търси красотата във отношението и вниманието
    което си мисли , че не е получавал никога
    но иначе сутрин с кафе... можеш да разбереш всичко за живота
    или ... поне за началото му
    ;)))

    ОтговорИзтриване
  5. Не мога да скрия деликатното
    зачервяване на двете си бузи,
    които освен , че се разтягат
    в усмивка, придобиха топъл
    отенък, далеч по различен от
    ежедневния си телесен цвят...
    тук априори приемем , че си
    задаваш въпроса на какво се
    дължи тази ми хамелеонова
    способност...
    чета те отдавна, случайно
    попаднах на блога ти в blog.bg,
    аз също имах там, хахахаа,
    не един, цели...
    /бройката няма значение ;)/
    ... умело ме препрати в blogspot,
    светът ти ми харесва, намирам в
    Bluneо неща сходни до мои
    усещания, преплели се умело в
    мисли и стигнали по скалата
    до едно обелване на горната обвика,
    за да се откриваме всеки път на
    нов кръстопът на Х , за едно
    отъркване във времето, тичането....
    бягането по капки и ходенето
    по струни , са условието да ИМАМЕ
    Обич!
    Любов!
    и това -тихо- , което те настръхва,
    още преди да си докоснал кожата,
    вдишал аромата на взаимността...
    Не те изкушавам :))), хахха, аз просто
    буквредя така, нанизвам манистените
    знаци, сплитам ги в думи,за да ги
    закопчая в изречение... мисля този
    похват в буквобродирането ти е познат ;)
    Все пак освен 'надежда' Desperada
    е една от любимите ми игри на зарчета...
    а в тях има ' точици', за да се хвърля късмета
    и отърква по ръбовете :)))

    мммм--ммм-мм...аз и сега пия Кафе !!! :)))р
    p.s. моля те , оставай коментари,
    все пак, те са част от многоточието,
    оставено след всичко .... :)))

    ОтговорИзтриване
  6. ...ти букворедиш и буквобродираш,
    аз...словоблудствам
    хъммм....нещо познато, нещо еднакво, но...казано по различен начин
    да... многоточията ги оставям често, за да спреш и помислиш над думите преди тях,
    а твоите многоточия ?!... ако си хазартен тип могат да те провокират да се отдадеш на изкушения в пороци и трепет да продължаваш и да искаш "Още-оЩе-ощЕ"...
    ...изгубих си, моите зарчета...

    ОтговорИзтриване
  7. Крещаща (?)
    и (........)
    пълзящо до безкРай
    донаписва моето
    в шепи свити
    хоризонти на един
    незнаен път
    Прескачайки
    внимателно килийките
    на ‘точните’ неща
    капаните на всичките
    ‘дали’, ‘ако’ , ‘не трябва’,
    се шмугва зад предела
    на опипващата тишина
    и водят като слепец
    отдавна припълзялото
    мълчание
    оставайки съдбата
    разбъркана да се търкаля
    "Още-оЩе-ощЕ".... и
    ----()ще--оЩе---ОщЕ---

    ...зарчетата не се губят.....
    Забравилсигинякъде
    заникъдетръгнал ! ;)р

    ОтговорИзтриване
  8. имах си любими зарчета
    но... не зная, къде са
    мисля, че трябва да се сдобия с нови...
    или поне имам желание за нещо ново
    нещо различно... и ново
    нещо провокиращо съзнанието ми, че летаргията понякога е убийствена на моменти
    е чичко smirnoff помага, но... и той си има своите зависимости
    а пък зарчетата ?!...
    несъмгизабравилзаникъдетръгнал
    защотокогатосевърнахтебяхавръкатами
    асеганикойнеискасмендапътува...майплашаснещохоратахахаха

    а сега искам ""Още-оЩе-ощЕ".... и
    ----()ще--оЩе---ОщЕ--- "
    ... и не зная това защо ме кара да се събуждам с мисли и множество въпроси...
    ако знаех повече отговори, дали щях да имам още повече въпроси?!....

    ОтговорИзтриване
  9. когато се загубя
    в стъкления лабиринт
    на хилядите
    безОтговор(ни),
    започвам с дъха
    да прилепвам
    по прозрачността,
    с крайчеца на очакването
    да рисувам карта
    с компас,
    важно условие за
    "Още-оЩе-ощЕ".... и
    ----()ще--оЩе---ощЕ--- "
    посоката нахвърлям
    от изтупани делници,
    прегънати нощи,
    накрая с последния щрих
    разчертавам врата,
    прилежно с брава,
    но ключа си
    държа във ръка.... ;)

    хоратасаГлупави
    плашатсеотнеизвестното
    страхгиеотразличното
    изпитватужасдаОбичат
    защотознаятсамодаЯдат ;)р

    ОтговорИзтриване
  10. интересно, интересно...
    не зная от кои хора съм, тези който ...
    не могат да обичат
    не знаят как
    не са се научили още
    забравили са
    или не искат...
    или просто страха е единственото нещо, което ги спира /ме/ и често бягам, защото по-малката болка е... по-поносима от онази, която опустошава всичко, което остане ...
    а може би понякога е нужно да изчистиш част от паяжините и да поемеш напред...
    но... се научих междувременно да се влюбвам
    това плюс /"+"/ ли е ?!...
    хахаха лавинообразно... макар, че това си има и минуси /"-"/
    но... може пък да се сетя, какво беше да обичам силно ;)))

    харесва ми как рисуваш
    видях и... интереса ти към сайтове с АРТ и фото...
    има нещо красиво в ЧБ фотография... омагьосва
    но и въображаемото изкуство в букво-блудстване има своя принос
    ;)...нали ?!...;)

    ОтговорИзтриване
  11. Добро Утро Bluneo !
    значение от кои си
    няма кой знае колко
    както и не може да се
    обясни защо Обичаш,
    нали...?
    Всъщност всичките тези
    уравнения , с много неизвестни
    са именно предварително
    заложени да нямат решение,
    инак се губи смисъла
    вечно да се съзерцава Красотата,
    там в ъгълчето на погледа
    все има прашинка, която
    да дразни и да не ти дава мира,
    тя е онова габърче,
    което те кара да се
    чувстваш жив,гъдела на мислите,
    без който времето не се изсипва,
    а те затиска в плуващи пясъци,
    +/- стойността варира ,
    така смилането е по плавно,
    като в тангото,
    винаги има едно назад,
    че да се запомни от къде си тръгнал,
    после минал, накъде отиваш,
    отнемаш по малко, за да прибавиш
    "Още-оЩе-ощЕ".... и
    ----()ще--оЩе---ощЕ--- ",
    така в пируета после не ти се завива свят
    от имане, а на силен момент,
    близостта отнася акордите
    със страстта позната
    само на едно събуждане с КаФе ! :))

    http://www.youtube.com/watch?v=baLaHiBPuR4&feature

    p.s. ЧБ фотография ми е любима,
    детайлността в нея , както улавянето
    и ситуирането на мига са по силни,
    в цветната се губи динамиката,
    поради пъстротата , в която очите
    се залъгват по напразните отражения :))))

    ОтговорИзтриване