това, което не написах...

измервам стъкленото време с кристални празнини в остатъци от лед по дъното на чашите
изпълвам тишината ми със хлад и върти се в танц докато очите ми насълзени се затварят
докосвам с пръсти по ръба и спомен за гласа изтръгнато се спуска с хаос от обърканост
а в мрака кръговрат цари
сменям го с любов
с омраза
и понякога боли от липсата на топлина забравена на закачалката ми до вратата
заменям я
както и един брой лъжа
както и един стар копнеж
както и няколко свършващи думи с безсмислена нужда да споря
както и едно безмълвие
както и един страх
както и безброй бракувани мечти от фабриката за въздушни кули
в замяна ще поискам
аромат на кафе
следи по възглавницата ми
преплетени пръсти с поглед в който поне веднъж да се погубя
и
да не съм момент откраднат от някой друг
и
да съм миг от наслада

и
да съм нощта
защото в нея чувствам
че живея
а на теб ти вярвам
че ще разбереш
това
което не написах...

а сега обещавам да прочета
Вино от Глухарчета