маска от страх...

отговорите
винаги са различни от въпросите

въпросите са тези неща заради, които затварям очи
затворя ли ги идва мрака
с него и страховете

и
онази надежда заради която искам да...
да започна нов живот
на ново място
с нови хора
с нови преживявания и тревоги и трепети от чувства и...

и се случва да не допускам хора до себе си
или да бягам от тях
защото
ако е изгубено точно това усещане
и ако разбера, че то липсва
къде в себе си да го търся

и все ще се чудя
защо не съм избрал да взема решения
решения променящи живота
и не само в частност
но и на тези
които се опитват да ме докосват

слушам скритите подсъзнателни мисли
сънувам ги понякога
събуждаме се с тях
и когато усетя
че се късам отново
и когато се чупя... отново
и когато тъгата ме обкръжи
се опитвам да вярвам в случайности
вярвам на всичко
а не на себе си
а сега на кого да вярвам

когато бушуващата в мен наслада те желае
и докосвам устните ти
докато си затворила очи
повдигнал съм те на ръце
и те пренасям
в измислени от въображението ми светове
и прегръдката ти ме унася
а липсата на обич ме тресе

защо те нямам
нито пък на сутринта частици от теб ще притежавам
и тръгваш си отново с тишината
и тъгата се завръща в мен
с подигравки до дъното на коридора ме завлича
изграден от онези всички лоши мои страхове

там
там съм аз
това което не познаваш
онова изплашено момче
чакащо си самотата
защото тя го е избрала
и може да го разбере

но знаеш ли
искам нещо с теб да споделя
-Страх ме да разтворя ВИНО ОТ ГЛУХАРЧЕТА !...
и за това все ти обещавам
-Днес ще го прочета!...

но... ако в него те открия
ако не мога след това да продължа
и остана без да бягам
пак ли ще трябва отново да мълча
и как ще те търся
и къде ?!...

-Ами ако не те открия ?!...
и утре няма днес
как ще се завърна в подягодите
и в нощта до теб
как ще те обичам тихо
когато ще крещя
и ще мога ли отново да те искам
и... ще имам ли право на това ?!...