събота, 15 ноември 2008 г.

последната нощ, преди да избягам...

сънувах се
паднал в
пяната на вълните
бавно потъваха коленете ми
исках да ги докосна
/пенливи/
със студенината на пръстите си
но се изплаших
да не обърна... ритъма им
в тишина
а те ме поглъщаха
сякаш не съществувах
откъсваха ме с мигове на тъга
ледено чупеха
частиците щастие
запазил ги бях от спомени за любовта
пропилявах си времето май... в мислене
сънувах ненужни слова
след това се опитвах да ти ги кажа
а е трябвало да те...
прегръщам
неее...
а е трябвало да те...
неее...
а е трябвало да те...
обичам?!...
обичах те... дори и сега
и те желая
и те търся
и се нуждая
от ласка
/поне една/...
дори
когато плача и сутрин се смея
но това ми коства самозабрава и опити да се побъркам от самота
чашите ми говорят с шепот приятен
омайват ме с мисъл за теб
пръстите ми
косата ти докосват
сякаш те вдишвам
отново
отново
отново...
в сутринта до мен
а оранжевите чаршафи...
забрави ги
изхвърлих ги...
даже не помня кога
пресягам се и нищото ме обгръща
в спомен за твоята топлина
празно е
не запълнено
макар да се опитвам заместител да ти сътворя
но истината е
че така ми харесва
да се докосвам до спомени
сънувайки
поредната си синя мечта


















...а сега ми се пуши и...

Няма коментари:

Публикуване на коментар