съдбата взимаше подаръците си
преди да ги раздава
и то... на половин работен ден
какво остана им
в живота си, да пропиляват
с чаши да събудят, изгрева...
поне това, не им отне
с мъка, прегръщаше ги през сумрака
с безсмислени въпроси по...глупави лица
растяха дните в правене на нищо
и капеха сълзите, за не запълнената празнина
а самотата, заличаваше ги
отнемаше им мислите
захвърляйки ги в спомени
с грохот в тишина
в безвремието, да крещят душите им
докато преглъщаха
остатъци с надежда
пулсираща едва, едва...
а те са горди
голи
боси
в битки се изправят, всеки ден
умират бързо
раждат се по...много
стига някой ЧУВСТВА!!!... да ги нарече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар