тя...

...няма причини
от... изводи много....
да... обича някого ?!...
е... случва се да се влюби и да забрави грешките
да тръгне напред и сякаш очите й...
затворени от очакване
да ... прогледне най-сетне
а щастието й, да се усмихне...
така леко с ъгълчето на устните...
по-които иска да впие остатъците от желанията си...
и ... разтеглени в усмивка ...
да предизвикват изкушенията с поривите от съблазън
гледайки ги, с разкъсваща болка...
как други... ги обгръщат...
и ...
няма бъдеще
свършило е и миналото
настоящето си е тръгнало
и... останала висяща... с обичта си ... носи се някъде
само, че...
кой ще я обикне...
така разгърдена
показала чувства
напъпила устните си
ароматно предвкусила греха...
докоснала далечината
с мечти... заменила цяла вселена от усещания
изгубена в съмнения...

ми...аз
може би защото
така мога да обичам
без да ме е страх
че пак ще избягам
без да ме е страх
че пак ще съм аз... този, който съм ...когато истински... отново... ОБИЧАМ!...