всичко е в ръцете ми...

всичко беше ръцете ми
стисках пръсти зажаднял за копнежи
като малък скъперник се борех в страховете си
да не изтечат моментите
а сълзите бавно идваха с нощите
и си тръгваха в блясъка на луната
обгръщаха сънищата ми...
пълзящи в краката ми
спъващи ме... в омаята й
а всичко беше в ръцете ми
с болката стискаща мъката
да продължавам да прощавам
да обичам
да бягам
а тя ме спираше с усмивката
докато сънуваше
разпиляла косата си върху лицето ми
бавно
тъмнината ме просмукваше
в миризмата на тялото й
в желанията
и бързащ да догоня деня
да го изпреваря
за да ме приеме нощта
загърнат от зелената трева
да й пазя съня
на моята единствена
Луна

и всичко беше в ръцете ми
пълни с вода
събрали отражението на моята душа
протегната нагоре
към една далечна мечта...