вторник, 14 октомври 2008 г.

В тъмнината на сънищата си...



Искаш ли да ти покажа сънищата си?!...
Тръгни по коридора, онзи тъмния.
След това ще стигнеш един крайъгълен камък до... кръглата улица.
Там ще ме носи вятъра, грубо ще ме блъска и ще падам с лице скрито от белези.
Шепите опряли самотата по бузите ми, ще галят кривите шевове, напоени от сълзите на мъката.
Ще ме харесаш ли?!...
Свит в страховете си, да се опитвам да се скрия...
Да бягам отново, далеч в мечтите си...
Нима... с това ще ме запомниш...
Паднал, по-ниско от нозете си.
...а колко пъти, търсих те... без да те сънувам.
Протегнал желанията, превръщащи копнежите ми в докосвания.../студени/.
Погледи, тайни ...останали не споделени.
Нахлупил качулката тръгвах си празен...
А чувствата се изливаха, по наболата брада... със сълзите ми.
А ти беше там.
Но...не те намерих...
Протегнах ръка...
...и отново бях сграбчен...
В тъмнината на сънищата си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар