сряда, 24 октомври 2007 г.

Усмихнати кафяви очи 2...



От половин час музиката допълнително изостряше болката в слепоочието и ме караше да седя в рейса притворил очи. Принудих се да сляза една спирка по-рано и да повървя пеша и потънах в тишина.
Останал сам, крачех и се чудех какво да и кажа? Как ще я посрещна. Дали ще иска да ме види и да поговорим. Влакът пристигаше по разписание, а този факт с нищо не ми помагаше да реша как ще постъпя.
Неделя рано сутринта, гарата беше потънала в тъмнина. Първите влакове се промъкваха в нея, като закъснели сенки под изгряващото слънце.
Отпивах от горчивото кафе в опит да прогоня болката от нерадостните мисли, обезпокояващи ме в борбата цяла нощ със съня. Накрая, след няколкочасови опита да заспя, станах и се приготвих да я посрещна.
Нямахме уговорка, но нещо като че ли ме караше да тръгна. Последният път ми каза, че не желае да ме вижда и като че ли това подтикна любопитството ми.
До сега никога не се бяхме виждали. Познавахме се от толкова много време и в разговори бяхме открили всички съкровени кътчета в душите си. Бяхме позволили един на друг свободно да проникнем вътре и да се опознаем със всичките си тайни, трепети и мечти.
Много пъти я бях разочаровал, огорчавал и пълнил очите и с тъга. Нямаше човек като мен, който толкова много да я е наранявал. Мразех се заради тази моя слабост и като че ли всеки път, когато се завръщах при нея, я Обичах все повече и повече.
За мен всеки път беше като магия. Всяко едно докосване с нея ме принуждаваше да ставам все по-добър и да виждам грешките си. Чувствата ми започнаха да търсят думи в опит да ги изразявам.
Моментите, в които споделях мислите си, очите ми се пълнеха със сълзи. Душата ми се свиваше и всичко в мен пълзеше бавно стиснало гърлото ми и караше гласа ми да трепти.
Най-учудващото беше, че тя ми прощаваше всичко, независимо от държанието ми и начина ми на отношение, до... до последния път. Накрая може би, когато успях да я загубя, разбрах и открих истината за мен. Разбрах, че тя ще е най-Хубавото нещо в моя Живот, което можеше да ми се случи.
Болката обви цялата ми душа. Червеното вино и многото празни чаши ми помагаха загледан през прозореца да и позволя да я усещам в самотата си със стичащите се сълзи по лицето ми. Не правех опит да ги спирам. Просто усещах как с топлина пълзят и леко гъделичкат изпръхналите ми бузи. Всяка следваща беше по-голяма и стигаше все по-надолу. Стисках зъби и преглъщах огорчението, което изпитвах към себе си.
Тогава реших, да я видя. Без да и споменавам или разкривам намеренията, започнах да броя дните до нейното пристигане.
Настроението започна да ми се променя. Усмивката ми не слизаше от лицето. Шеговитият ми нрав се завърна и бях решен на всичко да си върна Жената, която толкова много ме прави Щастлив и я Обичам.
С дясната си ръка стисках избран от предната вечер красив букет с рози. Държах го внимателно и с бавна крачка се отправих към перона на пристигащия влак.
Със всяка стъпка ставах все по-убедителен. Съмненията ми изчезваха. Желанието ми нарастваше. Отворил широко очите си, с усмивка се разминавах със сънени хора. Чувствата ми бликаха и ги раздавах, като сутрешно слънце топлите си лъчи в студената утрин.
Пред очите ми минаваха спомени как я докосвах с устни всяка вечер. Галех косата й. Прокарвах пръсти през нея. Усещах аромата й от толкова далеч и се отдавах на усещането, което ме изпълваше.
Преплитахме заедно пръсти, доближавахме тела и топлината пълзеше през нас, търсейки кътчета, по които да минават вълни от страсти. Докосвах я с нежност по всяка извивка и се наслаждавах на удоволствието, което ни обвиваше.
Затворил очи, от разстояние потънал в мислите си и споделях как я докосвам. Научих се как да се допират пръстите ми по гладката й кожа. Да обгръщат гърдите й. Да усещам вкуса им. Зърната да преминават през устните ми и да чувам стона й.
Научих се да я усещам, легнала до мен, да си приказваме тихо и да мечтаем за бели плажове. Вълните да ни докосват по краката и пълзейки под нас да ни заливат на плажната ивица.
Научих се с пръски от морска пяна да й целувам сладките устни. Да докосвам влажната и коса, обляна в русите кичури от топлите лъчи на Слънцето. Да откривам всяко петънце от Кафявите и очи, обагрило ирисите и с усмивки.
Там и раздавах нежността си, обгърнал я с трепет, я желаех със всяка вълна проникваща в нас. Опитвах я с наслада и всеки път беше едно ново начало.
Всяка секунда спирахме времето и се наслаждавахме заедно на часове, изпълнени с количества от нашите желания. Примесвахме ги с нашите мисли и с щастие дрогирахме сетивата си.
Танцът от нашите докосвания, граничещ с милувки от безумие, ни обгръщаше и продължавахме, без да се замисляме, отдадени единствено и само на това, че изпитвахме Обич един за друг.
Всеки път стигах все по-далеч в нея и красотата й ме караше да прониквам изгубено и да се губя в Прелестите й. Докосвах я с чувства и открадвах малки парченца Любов само за себе си.
На сутринта Изплашен си тръгвах виновно. Знаех, че ще я нараня и въпреки всичко продължавах да го правя, а вината ми ставаше все по-голяма.
Очаквах един ден да и се реванширам подобаващо, засипвайки я с Любовта си, но с течение на времето страстите й охлаждаха.
Точно тогава болката се появяваше и ме преследваше. Разминавах се със впити погледи във всички очи, в търсене на себеподобни. Опитвах се да открия себе си в другите и всеки път се убеждавах, че тя за мен е незабравимата и Единствена Жена.
В такива моменти исках да прелетя разстоянието помежду ни и да я прегърна с думите:
- Здравей, Обич Моя!!! Знаеш ли колко съм Щастлив със теб...
... Думите всеки път отекваха в мен и потъвах в очакване на нещо да се случи. Исках да мога да променя миналото и да я бях срещнал във времето, когато можех с нещо да променя настоящето.
Приближих перона и започнах да се изкачвам по стълбите. Нахлузих качулката на суитчера и скривайки голата си глава в опит да спра болката, продължавах в терзание да се измъчвам в мислите си.
Всяко стъпало ме приближаваше към срещата. Вълнението ми нарастваше неимоверно и в опит да го възпра, за малко да изпусна букета. Бях събрал последните си пари, за да го купя, но затова пък беше прекрасен. Можех само толкова да си позволя, а всъщност исках да и подаря целия свят.
Какво ли е да обичаш някого и да се раздаваш до край за него. Дали това правех в момента или просто желанието ми беше повече да я видя за първи път. Да я прегърна и целуна така, както сме си мечтали. Не знаех отговора на тези въпроси. Във Страх прекрачих и стъпих на перона.
Сутрешното слънце блесна в очите ми ниско и си сложих слънчевите очила. Оставаха две минути по разписание на влака да пристигне и се приближих до една колона и се облегнах.
В далечината видях влака. Сърцето ми започна диво да препуска. Тялото ми изтръпна. Надигаше се вълна от хормони, превръщащи се в паника и адреналин. Тази жена винаги ме караше да се чувствам така, а сега щях да я видя на живо.
Представите ми за чувствата, които си мислех, че ще изпитам, не се доближаваха по нищо на това, което се случваше в момента с мен. Преглъщах често. Мислите ми се въртяха в образи на Красивите и Кафяви очи.
Припомнях си колко пъти бях потъвал в тях и мечтаех да ги видя. Сега щях да го направя, без да знам какво ще се случи. Щях да я изненадам.
Влакът спря и писък от спирачката прониза мислите ми. Адреналинът беше притъпил болката ми и с поглед се отправих в търсене на отварящите се врати за познатото й лице.
Махнах слънчевите си очила. Отместих качулката назад и повдигнал брадичката си, лицето ми сияеше с усмивка. Слънцето блестеше по бузите ми, без да усещам, сълзите ми се стичаха във вадичка и ме издаваха...
... колко много я Обичам!!!
Изпълнен с копнеж по нея точно в този момент, със Щастие я търсех да я посрещна.

На една от вратите се показа жена със сънено лице и с най-Красивите Усмихнати кафяви очи. Познах я и тръгнах със Страх, свил стомаха ми и с огромна Надежда да я прегърна за Първи Път...




3 коментара:

  1. Това е най-НЕВЕРОЯТНОТО нещо писано за жена,което съм чела...ако е действителност освен с най-красиви очи тая жена трябва да е с най-обичаното и пълно сърце в живота...

    ОтговорИзтриване
  2. ...трябва ли, да коментирам коментара ти ?!...
    ;)

    ОтговорИзтриване