четвъртък, 4 октомври 2007 г.

Сълза...

Помня първия път
изкушила ме
със своята плът...
Бяме двама на
кръстопът,
толкова дълго
вкусвахме грехът...
Почувствах те
страстно,
до болка
прекрасно...
Обгърнах те
с любовта,
отдадох ти
цялата си душа...
Извивките на
тялото до сутринта,
докосвах ги бавно
с Блясъка...
Целувах те нежно,
с желания сластно,
за миг бе
толкова прекрасно...
Продължавахме
без да знаем,
дали не грабехме
спомена опиянен...
Потънахме от
удоволствие
с Екстаза шумно
желахме
да полетим...

Сега...
Сбогувам се,
в Очите те ти
пламък гори...
Луната те издаде
по бузата ти пълзи...
Неволно я докоснах
аромат изгря...
Като Момина Сълза
видях ти чиста
Обичта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар