сряда, 24 октомври 2007 г.

Помниш ли...



Здравей Дъще...
Помниш ли ме...
Когато се притискаше с топлина в бащината ми ръка...
Помниш ли безсънната Луна родена в болката на твоята Сълза...
Помниш ли песента, с която приспивахме всяка Безумна Душа по пътя на Вечността...

Помниш ли Дъще...
Любовта...с която те прегръщах в студа останал в мен след среща с Безумността...
Помниш ли как плаках с теб... без да мога в думи да простя на Изкушението Лудостта...

Помниш ли Дъще как се Заклех...
...да не знаеш, Страдание преплетено с Неуспех...
...да не знаеш, Огорчение родено от Любовта...
...да не знаеш, Разочарование протегнато в дланта на приятел скрит във тъмнина...

Помниш ли Дъще ...
Как с магия те родих...
Дъжда, донесе твоите Сълзи...
Времето, извая ти Коси...
Безкрая, с блясък оцвети... прекрасните Очи...
Розата си даде цвета... на Устните ти...
...а Нежността ...мекотата ти на кожата...

Помниш ли Люляка... Извая ти роба да протягаш ръце, носещи Обичта...на всеки отпил ги в докосване... със Аромата...
Помниш ли Огъня... Дарите със Жарава... да париш всеки дръзнал да пожелае от Магията ти... Любовта...

Помниш ли Дъще...
Как казах, че ще се върна Някога...
Прекланяйки Тялото си, сгънато от Умората...

Помниш ли ме...Още...?!?!
Идвам с любовта на хората...
Катерих се във пропасти...
Летях със полъха...
Страдах от мълчание...
Кънтях затворен...
От свобода крещях...
И търсех път ...
...от Прашинката... следа останала...

Помниш ли ме...?!?!
Аз съм Синева...
Потънала във бялата мъгла...
Вятърът е моята коса...
Езерата са моята душа...
Погледни ме Дъще... и кажи...

Помниш ли... ?!?!

Недей да рониш, Онези Сълзи...
Ела ме тихо, просто Прегърни...

...и...
Помниш ли...
Обичта Ми...

Няма коментари:

Публикуване на коментар