вторник, 16 октомври 2007 г.

...остатъци за мечти...

Трябва да изучиш Вещерството!!!... И да станеш от ония "Вещици"... не с метлите, а Тези дето могат да се отделят астрално от телата си... И тогава, тогава ще скриеш умореното си тяло и ще пътуваш из пространството като Призрак...
И ще се обаждаш ли ...?!?!

Ще ме галиш ли ...?!?!
Ще ме завиваш ли...?!?!
Ще гониш ли лошите ми мисли...?!?!
Дали ще си за мен...Ангел...
... или ще се превърнеш в Демон...?!?!

..или ще посетиш места в които да потърсиш Истина за себе си или случайно открити Красоти от Наслада потъващи само за твоите очи...?!?!

Там някъде на границата на приказката и действителността ЩЕ живееш винаги така, както си Мечтала...
Ще водиш ли някой с теб за ръка... да се оглежда и да те пази...?!?!

Бих искал да вървя до теб и да стискам в мълчание пръстите ти в шепата си...Да бъда незабележим... Да те пазя като Ангел-Хранител...

...а ти от време на време ще ми показваш по някоя мъничка Красота, да ме изпълва отвътре с Топлина, която ще усещаш как напира към теб през дланта ми...

Ще вървя до теб...и не е нужно да ме Виждаш...Просто от време на време ще ме Усещаш...и това ще се надявам да ти дава Утеха...

Макар и да се впуснеш да търсиш частиците в себе си, Изгубени от раздаване с други, винаги разчитай на тези, които получих от теб...

Те са още в мен. Покълнали с Любовта ми и ...вече мога да ги раздавам така, както ти ме Даряваше в Нощите, потънали в препълнените Чаши от болката на Самотата...

Невидимо някъде все още Държа те за ръката, а сълзите ти капят една по една. С усмивка изгряваш в моите Мечти...как искам да Полетим и там да сме Щастливи...


Няма коментари:

Публикуване на коментар