две...

колко пъти ще ме караш да се усмихвам насън
не разбра ли, няма да прочета думите ти написани на стената
ни искам да се обръщам, за да видя усмивката ти насила
гротесна мимика, прикриваща липсата ти на тишина
нима това е истината, с която ще запомня мига на забравата
и къде да търся обичта си, не я ли изгубих в бягствата
това ли ще е цената, с която ще се връщам, с нова маска
прикрила страхове и вълнения, с разочарования и гняв
тръпнещи в усещания за предстоящи лъжи,с измислици
неее... ти бягай
няма да те преследвам и да извъртам мислите си по теб
ще вървя по вятъра и ще откривам топлината по лицето си
ще се усмихвам отново на слънцето, ще броя вълните
ще забравя думите
ще пълзя, ще се изправям, ще падам и ще плача с Луната
ще съм...
и без да те докосвам, да хапя устните ти
да разгръщам бедрата ти
без да се мразя, че ме измисли

...истината, вече мога и без думите ти
имам си свои
две...