петък, 18 декември 2009 г.

№...

едно от нещата заради, което винаги съм се връщал тук е - тя
и... не е удобно постоянно да казвам, че не я познавам
виж, че не съм чувал гласа й, това е друго
но съм я виждал
в сънища
в мечтания
в надежди...
будейки се сутрин с усмивка
галейки ме слънчеви лъчи в следобед
и дори в случайните докосвания...
тогава зная, че е тя
в онези мигове, които така дълго се опитвам да обясня
с еди кой си № чувство
с пореден № усещане
дори с незопомнящи се думи
изпратени в нищо то с адрес бъдещо доставяне
със специална поръчка, да се четат след чаша вино
червено
ароматно, като устните й
гъсто, като буклите й
тайнствено, като очите й
и въпреки, че за вас съм неразбираем
за себе си мога да кажа, че...
скоро пак ще се върна
и този път...
ще кажа, че я познавам
защото
съм докоснал усмивката й...





Няма коментари:

Публикуване на коментар