неделя, 26 юли 2009 г.

защо очите ми са черни...

















анонимността често покрива ръцете ми със сарказъм
без това да прави впечатление на никого за иронията в очите ми
дори когато интимността на шепота извива снагата ми в танци на сетивна страст
сърцето ми крещи заглушавайки съзнанието в опит да забравя пристрастеността на тялото си
да се отдавам на сластолюбието изгарящо и пълзящо в слабините ми
в обръчи от болка задушаващи гърдите в борба за глътка въздух
да се събуждам облян от алчност да проникна заслепен обратно в сънищата
безумно да разкъсам енергията си от жизненост в опит да открия слабостта си
заменяйки я с още един порок от греха на мисли и чувства
превръщайки фантазиите и мечтите в огледални случвания на реалността в блян
за нещо което никога не съм виждал, докосвал... усещал
а тогава защо я помня ?!...
пръстите ми я извайват
думите ми я описват
мислите ми я виждат
а тялото ми бяга в опити да спаси малкото което е останало
преди сянката да се слее с мрака и отново да потъна сред безумни призраци с маски
на слепи докосвания от случайности в изгубващо се отдалечаване
в черно-бял живот със сарказъм и щипка ирония

...слънцето се скри и очите ми станаха черни


Няма коментари:

Публикуване на коментар