лесно се забравя нещо, което нямаш
а да го запомниш, значи, случило се е нещо друго
нещо, което е оставило следи
връщам се назад... там, където... времето е спряло
интерпретирам се, от спомени
и се чудя
-Аз пустиня ли съм?!...
толкова ли съм пуст, че не се откривам в дюните
заровен сред пясъка
загубен
ронещ се с вятъра
и това ли съм?!...
-Оазиса ли съм?!... аз, в моята пустиня
нима съм толкова недостъпен?!...
това ли е Оазиса в мен
мираж
който сам не мога да намеря
нима това е желанието в мен
да потисна и забравя себе си
да пренебрегна и загърбя
-А после?!...
пак ли ще се връщам назад
за да открия колко добре се познавам
ще се усмихвам
ще срещам красиви лица
а вътрешно ще кънтя празен
като вълна разбиваща се в кей
а вятъра ще ме разнася
в неизречени думи
завинаги забравен
Няма коментари:
Публикуване на коментар