Тишината и самотата ме обгръщат с приглушена светлина от улични лампи, а тропота на съседите е единственият шум.
Понякога ми се иска да чуя нещо различно от течението между стаите и сблъсъка на бучки лед в чашата.
Въобразявам си онзи звук на тяло, сменящо насън позата си.
Учестеното дишане и стоновете от прониквания на тела в танц на удоволствия, потопени в багри на чувства и страст.
Спомени. И болка. Това остава... осъзнавам и преживявам липсата... и че никога вече няма да е същото.
Краткотрайни връзки, превръщащи ме в бездушна черупка, носена от настроения и желания за похот и задоволяване на себичната ми самоувереност. Грешки...
Бягства... когато ме докосват отвътре. Опити да запълня празнини, но от страх се унищожавам всеки път, преди сляпото увлечение да ме пристрасти в нови безумни страдания.
Миналото не се променя. Не го и забравям. Изненади. Скръб. Щастие. Изпълвам го с радост и любов, а очите ми са, като отворена врата...
...посрещаща и готова за нови хаотични усещания... потопяваща с пороци слабостите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар