блъф...

хубаво, топло
няма дъжд
малко пусто
вътре, в мен
радостно
и нощите
приличат си с дните
времето спря
пейката не хвърля сянка
губи се в тъмнина
тишината настъпва
и чудя се
ако се обърна
чужд ли ще съм ти
няма никой
отново сам
синя пейка
кошче без боклук
тук таме Луна
и объркан, аз...
никой не идва
за къде да бързам
не ми е до мечти
камо ли до надежди
и дали съществувам
в черно-бяло сияние
обсипващо с въпроси...
-Кой си ти ?!...
-Кой ?!..
-Кажи ?!...
а фаса изгаря
забравил съм го
тананикам
от джобовете вадя шепи
бонбони разхвърлям
букет с рози дори
рецитирам
покланям се в захлас
и пея
сякаш те виждам пред мен
искам всичко да ти кажа
което трудно шептя
импровизирам
приличам шут
на Челентано досущ
правя се и ... на луд
слагам очилата
тази сцена не е моя
какво ли правя тук
я бързо да бягам
че излагам се пак
-Защо ?!...
кент флош роял
ново тесте
без миза
пак в играта
залагам пода
с пет поредни чувства
даже са от една боя
и ако блъфирам
по какво ще разбереш ?!...