неделя, 9 август 2009 г.

тъгата търси врата...







вдигаш ръка
спираш на автостоп живота
откъсваш една сълза
и с нея се загубваш в спомена
прегръщаш момента с тишина
облягаш се и отпиваш
не познаваш вкуса
парещо пониква
опожарява
а очите ти, черни
запълват нощта
и до изгрева
остават самотни
а тъгата търси врата
през пръсти
да се излее в думи
непонятни

Няма коментари:

Публикуване на коментар