За мокрото и за сухото куче...

Все съм се чудел на изречението:
"Мокрото куче тича толкова бързо, колкото и сухото куче!"

Интересна фраза, нали?!..

Какво да ви кажа, в средата на септември бях на едно събиране. От онези които се стремиш по всякакъв начин да пропуснеш. Нямаш оправдание. Присъствие задължително.

Събудих се с махмурлук, жаден, с болки в сухото ми гърло.
Грешка номер ЕДНО!... - Голяма чаша вода.
Грешка номер ДВЕ!... - Повторих чашата.

Бърз сутрешен душ, единственото ми кафе за деня /350-400ml почти/ новини в нета, няколко писма и преди обяд ми дойде гениалната идея да изляза да направя първия си крос за сезона, за да изхвърля токсините и остатъчните отрови от вечерта.

Грешка номер ТРИ!...
Старите ми маратонки все още са ми толкова удобни колкото и когато си ги купих. Екипа ми е чист и изпран, прилежно сгънат. Шапката с козирка - също. Плеара зареден. Слушалките към него. Нямаше една мъничка причина заради която да отхвърля идеята.

Температура + 16 градуса, слънчево... 11:30 , в града който мразя...

Заинатих се и... излязох. Едвам се прибрах. Не можех да си поема въздух, камо ли да си кажа името. Телефона звънеше на пожар. Оставих го да изгори...

Грешка номер ЧЕТИРИ!...
Лъжица захар и две глътки вода. След 30 сек повърнах всичко.
Но... поне се - "Почувствах" по-добре.

Много рядко си позволявам след крос да консумирам или приемам нещо различно от вода в следващите 3 часа. Кардио, нали трябва и аз да изгоря малко мазнини...

Хубавото от всичко което успях да сътворя беше:
3 обиколки, без спиране и време за което силно се надявах да не е повече от 22мин.
Времето беше :

00:19:56

Крос на пияна глава и то под 20мин. Обикновено е малко отгоре.

Та се сетих за "Мокрото куче тича толкова бързо, колкото и сухото куче!"
Е аз ще перифразирам...
"С махмурлук тичам толкова бързо, колкото и без махмурлук!"

След това стомаха ми стържеше на умряло. До вечерта.

Бира?!... - мислех, че повече няма да опитам, но само си "мислех" 4 дни, след това опитах...