-Никой съм!...

Когато моето "развинтено" въображение не контролира мислите ми, тогава се появява моментът в който:

Понякога, започвам отначало...


-Никой съм!... - не следвам правила и обичам да обръщам статуквото с думите си в полза на моментното ми настроение...
-Понякога - съжалявам за грешките си, в следващият момент се крия зад слънчеви очила и оставям света зад гърба си.
-Понякога - бягам, но се усмихвам много... в повечето случаи мълча, а отвътре напират думи, думи, думи...
-Понякога - обичам и в повечето случаи съм мнителен, с което се опитвам да вляза в синхрон и да го преодолея, и различно е - няма правила и пътеки, и всеки път е - като първи.
-Понякога - вярвам, че имаме нужда от втори шанс, но - само вярвам... Втора шанс е за хора, които са го заслужили, аз не съм тази група.
-Понякога - истината е като огледалото, трябва да я погледнеш в очите, а с това трудно се живее. Да видиш лицето на лъжец и да осъзнаеш, че ти не си нищо по различен от него.
-Понякога - забравям, какво е да ти липсва някой и притъпявам болката в целувки по мръсни чаши с вкус на червено вино и остатъци от жал и вина. Заблуждавайки се, че съвестта е правопропорционална на опиянението.
-Понякога - съм толкова наивен и вярвам дори в собствените си мечти с които се опитвам... Да се самозалъгвам и да продължавам напред.

-И защо ?!...

Когато стъпя бос, усещам студена суха земя - Не мокра топла трева...
Когато отворя очи, ме изпълва мрак и сивота - Не слънце и радост...

Понякога!...
-Никой съм!...