събота, 24 октомври 2009 г.

Неделно словоблудстване в събота или...


За лъжите ми, грешките и "празните" очаквания ?!...

С настъпването на есента, всяка година аромат от билки с привкус на канела с усещане за уют, под звуците на китарен блус чаши с чай топлят премръзналите ми пръсти в полунощ.
Миг от деня, когато всичко е потънало в тишина и само вятъра танцува нежно с тъжните гами на отдавна остарели музиканти се чувствам спокоен. Небрежно мързелувам и необезпокояван се наслаждавам на топлината пълзяща в тялото ми.
Напомня ми очакване на нещо хубаво да се случи. Като отрони частици в очите ми щастие и усмивки. Като допир до нежна кожа в неделна утрин преди денят да се събуди. Като дълго чакана гальовна прегръдката на някой който те обича.
Може би Ехинацеята в чая ме опиянява приятно и като извор разнася из тялото ми стихнал от много време темперамент от страст възбуждайки адреналина ми в дози граничещи с фатални последици.
Нещо, което съм загубил напоследък и с нетърпение очаквам напрежението в пръстите да нарасне, превръщайки се в желания да докосвам и обгръщам с шепи фантазиите си в късните часове, когато задръжките чинно отстъпват място на своеволията ми да правя грешки...

Да!... правя много грешки. Дори и в момента. Инатя се и отказвам да взема правилното решение. По-добре ли ще се чувствам виновен - отколкото "прав" ?!... ми въпрос на гледна точка и принципи, а както се доказало до момента... първо действам, после мисля.
Жалко, че не вярвам как щастието само ще ме намери и ще ме изпълни с душевен мир?!...
Да бе!...
По-скоро ще изпитам нова вина и болка от това -Какъв съм?!... но поне няма да изневеря на себе си.
Само как се мразя да бягам и да загърбвам чувствата си. Нима ще превъзмогна "бариерите си" и ще се откажа от опитите си нарочно да разочаровам всички...


Ми - ще го обясня по следният начин:

-Така никой няма очаквания към мен, което напълно ме устройва...



Няма коментари:

Публикуване на коментар