неделя, 18 октомври 2009 г.

Ябълки, Маски и Ева с няколко килограма в повече...


През последните години направих толкова много грешки... не, че не мога да повярвам това аз ли съм ?!...
За съжаление в тях открих, че една от лошите ми черти е да не страдам от подобен род неща. Просто "отминавам" и рядко съвестта ми ме "гризе", камо ли да ме дарява с неспокойни дълги нощи.
Едно към безброй е нещо да ми се случи и това да повлияе на душевният ми смут...
Обаче, като се замисля БЕЗБРОЙ не е чак толкова голямо число и вероятностите не са чак толкова неслучващи се.
Мислех, че имунизацията ми е еволюирала, а се оказа - мутирал щам на нещо толкова ... ъъъ как да го кажа ... естествено нещо.
Всъщност, обръщам се назад доста често. Опитвам се да разбера, какво съм крил под поредната Маска, която съм изоставил...
Чувства, страхове, надежди ?!...
Едно от многото ми анонимни лица - прикриващи вътрешният ми Хаос, изпълващ сетивата ми - не с красота - смешно е - а с опит да запълня празнини, които и аз... като всеки друг дълбоко в себе си пази...
Научих се, да ги...
...Превръщам в мечти, понякога в измислени копнежи, игри на думи, очаквания... за които не си правя труда да давам нещо в замяна.
А то - си иска своето. Като ябълката на Ева...
Претекстът да я - уж изгонят от Рая ?!...
Ми ?!... Като е имало ябълки... Що не са имали, като нас - Маски ?!...
Днес си един, утре друг... можеш да задоволяваш себичната си потребност, да преоткриеш забравени чувства и да се наслаждаваш на бягствата си от реалността, защото прости искаш да споделиш... мисли, докосвания, любов...
А как да споделиш Обич към някой?!... когато не можеш да го/я видиш. Да докоснеш. Да усетиш аромата на прегръдката му/й. Да чуеш за първи път гласа му/й. Да те плени прекрасната му/й усмивка.
Ами - ако я откраднеш ?!...
Утре, пак ли ще си ти ?!... ще можеш ли отново да затваряш очите си от блясъка на слънчеви зайчета... да свеждаш притеснен погледа си от това, че са те хванали тайно да ги наблюдаваш ?!... търсиш, желаеш, чакаш...
/Ето пак - още едно - "Всъщност"/
"Всъщност" - от кого ще откраднеш нещо - което не споделят с теб - ми... от себе си. От времето си. Пак от онези мисли, които те навестяват, когато си сам. От това, че вече за една ябълка никой не ти обръща внимание...

А като си с Маска, можеш да бъдеш дори най-малкият от братята опазил "Златната ябълка" от Ламята...
...уффф все за ябълки говоря, а то - толкова много захар има в тях...
/Монозахариди, Дизахариди, Олигозахариди... - тринтири-минтири/
...кой знае Ева може и да е "попрекалила" с ябълките и фигурата й - да не е отговаряла на изискванията за съвършено тяло и за това да са я изгонили, а не за РАЗДОРА... примерно, аз колко раздора съм всял и още никой не ме е изгонил... то пък как ще ме изгонят е друга приказка, ма да си кажа де...

Та за Маските ?!... Ми - не ми пречат. Нито Ева и ябълките...

Нахлупвам си качулката върху слънчевите очила и се усмихвам, пък времето ще покаже дали съм прав...
/стискам палци да съм/


Няма коментари:

Публикуване на коментар