неделя, 29 ноември 2009 г.

още...

още ли танцуваш по зелени морави, развяла букли в лунни лъчи с усмивка докосва ли те полъха, милва ли те нежно с шепот нощта
още ли надбягваш белите облаци, скрили всички изгубени мечти, дето толкова болка са носили, че на вятъра са ги захвърляли с мокри затворени неми очи
още ли пазиш в пазвата си, това което отдавна отне, свита боли ли я душата ми, не те ли изгаря поне
още ли стъпваш в сънищата ми боса, търсиш ли ме сред хиляди езера, не намери ли по-дълбока пропаст, да ме захвърлиш сред чужди ръце
още ли в гората нощем се връщаш, има ли още бели цветя, още ли маргаритки тихо в краката ти се раждат, търсиш ли още прекрасни мечти
тихо още се лутам в деня, нощем още излизам със вятъра, а слънцето сутрин още се буди в тъжните ми очи, крия ги още зад слънчеви очила, нахлупвам качулката и с лека усмивка сред набола брада, отново бягам още от теб надалеч...

Няма коментари:

Публикуване на коментар