Очакване...

Имаше една вила на края на на скалата. Някой си беше направил труда да я построй на самото било върху камъка, но пък за това гледката към залива и океана беше прекрасна... Най интересното в нея беше подземието. Имаше два етажа в самия камък, издълбани като пещера, с гледка през панорамни прозорци: доближавайки се до тях, усещаш височината и скалите под себе си, сякаш си стъпил на самия ръб на скалата и се каниш да полетиш. Макар и отдалечена и построена по този начин, тя беше обзаведена от дизайнери, имаше ток и топла вода... Тази вила беше животът и мечтата на един човек, сега временно беше моя. Щях да я споделя с една жена, жена, която ме беше пленила и омагьосала. Напоследък много мислех за нея и вече много ми липсваше. Затова се подготвях, когато се появи да и предложа едно незабравимо преживяване, ако се постараех може би щеше да остане с мен за по дълго... Близо до панорамния прозорец имаше малка кръгла маса с два стола, ленена покривка, ваза, пиринчен свещник за пет свещи, прибори за двама, една ледениера за шампанско, за сега празна, но ледът и леко алкохолното шампанско бяха в хладилника и чакаха реда си да заемат своето място... Знаех от предишната ни среща каква чувствителна жена е и исках да я впечатля, постарах се да създам една вълшебна и почти прекрасна обстановка и среда, и да се докосна до нейната фина настройка и сетива, за това щях да използвам всички външни стимули... Щях да завържа очите и и да я сваля в най-ниското ниво , не предполагаща пред какво ще се изправи, всичко щеше да бъде изненада. От едната страна, стената беше цялата издълбана с над 30 дупки, в който имаше свещи, които не осветяваха цялата стая, но се усещаха всички горящи пламъчета. Всичко щеше да е в приглушена светлина, от която зениците и ще се разширят и ще направят очите и по големи за да изглежда още по привлекателна. Кожата й ще засияе матово, ще се изостри слухът и в тази обстановка. През стерео уредбата ще пусна Simply Red, достатъчно мелодичен, но и достатъчно бавен, за да се почуства целият комфорт от обстановката. Избрах и по друга причина тази вила на върха, пред хотелската стая или къщата на крайбрежната улица, в която за първи път бяхме заедно. Тук горе бяхме най-малко уязвими, от някой, който можеше да прекъсне перфектната ни романтична вечеря. Чувствах, че това усамотение е от голямо значение. Панорамният прозорец ни предоставяше възможността да не се чувстваме изолирани от света, но същевременно, да сме на километри от всичко и всички. Докато се ровех в нета намерих един сайт с известни кулинари, даващи множество рецепти и съвети за приготвянето им. Запознах се с един френски готвач, обясних му какъв е случая и стигнахме до един единствен вариант: филе от патица и задушени зеленчуци, залято със специален сос. Доста продукти се искат за тази рецепта, вече един месец се опитвах да я приготвя, държах филето в специална марината, соса беше с екзотични и ароматни подправки: щях да се опитам да възбудя в нея първичните женски усещания. Не знаех дали ще е гладна, но ми се искаше да и покажа, колко много ми е липсвала, и моята грижовност към нея - всичко това имаше голямо значение за мен. Всеки ден минавах през магазина, купувах продуктите и бутилка бяло вино, и по обяд се качвах до вилата, за да приготвям новата специална вечеря. Първо зареждах новото вино в хладилника, вадех вече изстуденото и с порциите от предната вечер на патицата, сядах да слушам чайките и прибоя ниско под мен. Обядвах и се надявах да се появи по скоро. Може би тази вечер! След това се заемах с готвенето - напоследък ми доставяше удоволствие, а когато съкратих и времето, придобито от рутината, започнах да готвя и други неща. Една рецепта с филе от риба, майонеза и кисело мляко, беше идеална за чаша бяло вино, трябваха ми само 40 мин. Наблюдавайки океана всеки ден, тя все повече ми липсваше и все повече почнах да осъзнавам какво съм изгубил, но не губех надежда. В отдалеченият ъгъл срещу панорамния прозорец имаше камина, която щеше да ни осигури нужната топлина. Пламъците хвърляха много малко светлинна, но всяко едно щеше да достигне до душите ни и да ни стопли. Всеки ден идвах, чистех я, пълнех с нови дърва и привечер, когато си тръгвах, я палех. Дървата стигаха за цялата нощ, огънят създаваше романтика и уют, уют, който много ми се искаше да усети. Тръгвайки, всеки ден се отбивах в цветарския магазин, избирах букет от диви, ароматни полски цветя, свежи и разнообразни, е, вярно, че след два-три дни ще увехнат и да ги захвърлят на боклука, но така щях да имам възможност да и подаря нови, може би червени рози. Така поне щях пак да се опитам да се докосна до романтичната и душа и да и покажа вниманието си, нежността си. Може би ще потанцуваме. В танците има магия. Едно докосване, притискане, завъртане и няколко стъпки с прилепнали тела в бавно темпо и ритъм. Едва ли ще предизвикам фурор, но ще се опитам да се докосна до една малка частица от сърцето й. Наричат танците вертикално осъществяване на хоризонтално движение, четох че това било еволюирал ритуал с цел по близък контакт между мъжкото и женското тяло, първи стъпки към ухажването. Защо да споря с тях, щях да им се доверя и да танцувам с любимата ми. През деня бях купил хубав швейцарски млечен шоколад и ново френско шампанско. Това съчетание обикновено свързваме с романтика, но малцина знаят значението му. Да си призная и аз също не го знаех. Истината обаче е, че шампанското съдържа едно хим. вещество неприсъстващо в никоя друга алкохолна напитка, то повишава нивата на тестостерон в кръвта. Шоколадът пък съдържа финилетиламин, който стимулира центъра на любовта в женския мозък. Според изследвания в шоколада били открити три нови хим. вещества, който въздействат върху наркотичните рецептори на женския мозък и карат жената да се чувства възбудена и окрилена. Сега бях подготвен с информация, място, средства, оставаше да я дочакам и да импровизирам. Бях се погрижил за почти всичко, за да имаме една прекрасна романтична вечер. Може би за нея щеше да е обикновена, но за мен щеше да е вълшебна! Сега трябваше да се прибирам в крайбрежната къща до бара, в който се бяхме запознали. През деня помагах на бармана със всякакви неща, а нощно време седяхме и си приказвахме. Бяхме станали добри приятели през изминалите месеци, докато чаках да се върне при мен. Сега, когато сезонът свърши и туристите намаляха беше много красиво да се разхождаш и разглеждаш залива на Сан Себастиян. Тази вечер имаше нещо във въздуха, което ме наелектризира. Очаквах нещо да се случи! Изключих печката с филето, сложих соса и зеленчуците в хладилника, сложих бутилката с виното в полицата до камерата, заредих ледениерата и приготвих шампанското. Запалих камината, нагласих стерео уредбата, запалих поредните свещи. Оставаха две неща. Първото беше облегнато на стола. Тръгвайки си, взех превръзката за очите й и се отправих към градчето. След няколко часа щях да съм на любимият си стол и щях да направя второто нещо... да я чакам, трябваше само... магия.