четвъртък, 15 март 2007 г.

срещата...

Събудих се с крясък дерящ гърлото ми...
...сънят ми беше толкова ясен...сънувах как влизам в шумно заведение, в което музиката избиваше през тон колоните...чак ми се нарушаваше ритъма на сърцето...и там, в едно от празните сепарета, се надигна тя...не знам защо знаех...че е тя...беше гола до кръста...завита в някакъв воал и като...че ли и за нея беше чудно...че се събужда там, насред заведението, сама в сепарето...това обаче въобще не я притесняваше. Приближих се към нея...а тя знаеше кой съм и ме придърпа към себе си...имаше малки, но добре оформени гърди...алвеолите й се бяха свили...зърната й бяха щръкнали...хвана ме за ръката, а с другата си ръка разтвори воала и я видях- съвършено гола и...приказна! Нямаше никакви косъмчета по себе си. Придърпа ме към себе си...целуна ме с език...накара ме да захапя зърната й, а след това насочи ръката ми към срамните си устни...Беше мокра...Наведе ме надолу...натисна главата ми към себе си...Спомням си, че през цялото време ме дереше по гърба с ноктите си и ги забиваше дълбоко...чувах я през музиката как крещиш...След това ме дръпна, свали тениската ми и дънките и ме възседна...Спомням си как ме хапеше по рамото и врата...и как зъбите й се забиваха в мен...Крещях от болка... почуствах как от веднъж седна в скута ми...и бях в нея...И след това си спомням виковете и крясъците в ушите си...как надвикваше тон колоните... Спомням си, че я държах с една ръка за дупето, а с другата бавно и леко обхващах гърдите й...И си спомням как спря да вика и ме целуна, и захапа силно езикът ми...и от болка се събудих...Събудих се с крясък, дерящ гърлото ми. Това е сън.......Преследваше ме вече няколко нощи, познавах я, открихме се преди няколко месеца в един сайт за запознанства, време беше да се видим на живо, знаех каква е лудетина и диване като мен, трябваше да да я провокирам и изненадам.... Знаех че обича високите скорости и повишеното количество адреналин в кръвта си.Аз също бях любител на високите скорости и екстремни спортове. Взех си един студен душ, сложих на машинката за подстригване приставка номер едно и свалих косата си до дъно.Затоплих водата в душа и постоях така още 5 минути, нямаше да се бръсна -брадата ми беше на четири дни и имаше сега същата дължина като косата ми. Само по хавлия се отправих към кухнята, взех една водна чаша, от хладилника извадих кутия с портокалов сок, налях си и го изпих чист, макар че след снощния ми запой много ми се искаше да прибавя и значително количество водка. Само че главата ми трябваше бистра. Взех две хапчета ефедрин, това е вид амфетамин ,забранен да се продава свободно, използва се за лечение на много неща, но при мен подтискаше чувство за глад, ободрява ме, привидно повишава дееспособността ми, стимулира алфа- и бета-рецепторите ми и влияе върху сърдечната функция на тялото ми, ускорен пулс, повишено артериално налягане, а и най-важното -щях да шофирам и трябваше да съм буден. Навлякох спортните широки дънки, тъмно синя тениска и суичър с качулка, обух маратонките, избрах от очилата си тези с най-големи стакала, сложих ги на голата си глава (изглеждах като муха), ухилих се, нахлупих една шапка с козирка, минах до компютъра, извадих диска на които си бях записал един албум на Faithless и излязох. Таксито ме чакаше, качих се и му дадох точния адрес. След 10 минути спряхме и видях спортния модел на AUDI ТТ 2,0 TFSI, платих на шофьора и влезнах в отсрещното кафе. Поръчах си силно еспресо, двойно, без захар, черно и горещо, с много кофеин. Когато минах покрай колата, капака и беше още топъл, щях да изчакам малко преди да я взема. Този модел беше в производство от април месец 2006 година, само че беше открадната и докарана в София преди 1 месец, а вече беше с бг номера, странно но ... сме в България. Тя беше от онези коли, за който ти трябва специален ключ, иначе нямаше да можеш да я запалиш. И да вкараш шперц или копие, компютъра ако не е настроен и не го разпознае, нищо не ставаше. Рискуваш да те видят и да се провали всичко. От четири дни седях тук и виждах как ниската блондинка слиза от колата, вади покупките и се отправя към входа пред който спира. Качваше се на втория етаж и след сутрешните си занимания от 40 минути интензивно ТАЕ-БО се прибираше и взимаше дълга и отпускаща вана. Разбрах го една вечер на случайна среща в един бар в нощна София на няколко питиета, след това се разделихме и не се видяхме повече. И сега нямаше да се видим. Измина половин час откакто бях пристигнал, усещах ефедрина, сърцето ми биеше бързо, пулса ми беше ускорен, кофеина ме държеше, бях в страхотна кондиция и готов. Минах през улицата влязох във входа с няколко скока се намерих на площадката на втория етаж. Даже не се задъхах, клекнах до двете ключалки на блиндираната врата. Преди няколко дни видях с какво ще си имам работа и си подготвих шперцовете. Знаех че ще ми отнеме около 30 секунди горната ключалка, а долната около 40 секунди, пресметнат риск, колкото да си поемеш дъх и да го задържиш под вода преди да започнат да ти горят гърдите за кислород. Успях да отключа горната ключалка почти веднага, понякога хората не заключват вратите си с две ключалки когато са си вкъщи. 50/50 реших да проверя преди да се заема с долната брава, натиснах дръжката и зачаках да видя дали ще се отвори и алармата ще писне. Вратата се открехна, алармата тихо сигнализира отварянето на вратата и настана абсолютна тишина, изчаках 10 секунди преди да отворя напълно вратата и слухът ми да свикне с тишината. Тогава чух как душат капеше. Зад вратата на малка масичка до телефона намерих ключовете от колата. Нямах работа повече тук, слязох надолу и още от фоайето изключих алармата. С излизането ми през входната вратата и сядането ми в колата отне само 4 секунди. Ключът влезна в мястото си, завъртях и изчаках миг, компютъра го разпозна, двигателят запали и събуди новата подобрена версия на 255 конски сили, включих мигача и с бавна скорост изчезнах от тихия квартал на Лозенец. Не ме интересуваше на кой беше тази кола, някой друг се нуждаеше от нея, аз само щях да я доставя . Първата ми спирка беше търговският център СИТИ срещу хотел Хемус, влязох в подземния паркинг и паркирах в дъното до малката Хонда. Спокойно слязох отворих багажника на малката кола, извадих инструментите и клекнах зад AUDI-то, свалих номера, подмених го с друг, извадих маркиращите клещи, смених болтовете и капсуловах на ново, отне ми по малко от две минути. Отпред нямаше номер, но се бях подготвил за два така че след още една минута имаше вече два номера, върнах всичко в багажника, извадих новия талон с отговарящите нови номера и седнах зад малкия спортен волан на колата, която още работеше тихо на ниски обороти, чакащи да издухат всеки осмелил се да натисне педала, закопчах предпазния колан. Сложих диска с музиката, увеличих малко музиката и се отправих към изхода. На първото кръстовище на булевард България свалих шапката си и я подарих на момчето, което искаше да измие стъклата на новата кола.След това натиснах педала и до околовръстното шосе успях да дигна 220км/ч, а по дани на производителя дигаше 247км/ч. Завих надясно на детелината и поех към Божурище. Вече бях закъснял, минаваше 11,30 часа, с внимателно и бързо шофиране успях да стигна до неделните гонки на пистата, на който се събираха тунинговани коли, пистови и състезателни коли, мераклии и зяпачи на високи скорости. Там някъде трябваше да е и жената която сънувам. Тя не знаеше, че ще дойда и се надявах да не ме познае с тези големи очила и къса прическа. Платих входа, паркирах в дъното, заключих колата и се отправих към старта. Там в две колони по двойки се бяха събрали вече шофьорите с колите си, организираше се шумно надприказване и изтъкване на преимуществата на колите. Някой залагаха пари и след като колите тръгнеха се разбираше кой е по добрия. Въздуха беше изпълнен с бензинови изпарения и мирис на изгорели газове. Глъчката изведнъж утихваше когато колите готови да тръгнат натискаха педала на газта. След това този кошер пак започваше да бръмчи. Видях няколко познати, кимнах си с тях с уговорката за по-късна среща и продължих да се оглеждам, търсех я, знаех че ще е тук. Това беше предпоследната неделя, в която се организираше това... надбягване. Имаше много хора дошли да се полюбуват на последното за сезона слънце и да поприказват на любими теми. Вече 30 минути обикалях сред тълпата и я търсех. Изпих още два Ефедрина и едно капучино. Трябваше ми адреналин за срещата ми с нея, знаех че няма да е лесно. Отворих нова бутилка с Кока-Кола от 0,5л и преди да отпия я видях. Беше ослепителна, косата и беше пусната, падаше под раменете й, беше със рокля малко над коляното разкриваща прекрасни оформени бедра и прасци. С ниски и спортни обувки в тон с десена на блузата, която беше преметнала през кръста и вързана отпред. Говореше с един доста добре изглеждаш мъж, който много приличаше на нея, сигурно беше брат й. Беше ми разказала за него, че е много запален по този спорт. Той се отдалечи на някъде и тя се завъртя към мен. Седях на около 50 метра от нея и я наблюдавах зад тъмните си очила. Надигнах бутилката и отпих, не виждах накъде и гледат очите зад нейните тъмни очила, виждах как тялото и излъчва напрежение и сила. Видях голите и рамене и ми се прииска да я прегърна. Кръстоса ръце на гърдите и скри приятната гледка на току що настръхнали зърна. Тя отмести поглед от мен и с нищо не показа, че ме е забелязала. Тогава тръгнах към нея, бавно без да я изпускам от поглед, движех се плавно, към нея и когато стигнах на 1 метър зад гърба и спрях, направих малка крачка и подуших аромата й. Глъчката от стартовете и пищящите гуми не и позволяваха да ме чуе, освен ако не извиках. Съвсем бавно и тихо допрях лицето си до ухото й. Прошепнах нещо, дръпнах се назад в готовност ако се завърти да не съм в обсега на ръцете й. Първоначално не реагира, помислих си, че не ме е чула и тъкмо си мислех пак да се доближа когато тя се обърна и скочи към мен в прегръдката ми. Явно тези четири месеца сме си казали всичко, защото сега ме целуваше страстно и жадно. Повдигнах я и я прегърнах силно. Ръцете й свалиха очилата ми и ме погледна за първи път в очите, в тях се четеше обич към нея, а тя я видя и се усмихна нежно и ме прегърна. Усещах как сърцето и бие по-бързо дори от моето, а уж аз вземах доза адреналин под различни форми. Очаквах тя да се изненада от появата ми, очаквах някаква друга форма на среща, но и очаквах и нежността й. Свалих я на земята, пуснах я от прегръдките си и за първи път чух гласът й, нежен и мил топъл и поглъщащ: -Здрасти слабост !!! Сега беше мой ред да се подкося от нежността която изпитах към нея. Тогава се появи брат й и тя ни запозна, неловкото начало бързо отмина, той знаеше кой съм както и аз него. Попита дали е готова да се състезава днес тя вместо него,нямал желание, тогава тя грабна ключовете от протегнатата му ръка и с усмивка ме хвана за ръката и повлече като хлапе за захарен памук. Стигнах ме до едно Subaru ImpreSSION червено на цвят с черен кожен салон, седнахме закопчахме предпазните колани, отправихме се към старта и колата стъпи на линията. Тя пусна волана докосна ме нежно и се целунахме за неин късмет. Увеличи басовете на уредбата които малко ме оглушиха, и до нас спря кола, обърнах се и видях как на лентата стъпиха осемнадесет цоловите гуми на Honda CRX , знаех че нямаме шанс с тази кола срещу нея, но когато се обърнах и видях здраво стиснатия волан, щастието и усмивката й, разбрах че ще направи всичко за да победи, ако ли не винаги можех да и дам ключовете от AUDI-то. Сега се отпуснах в седалката, в очакване, да ни пуснат по 400 метровата отсечка до финалната права на самолетната писта която продължаваше още много. Преди да ни дадат сигнала усетих как двигателя изрева, как превключиха скоростите, гумите подскочиха и започнаха да пищят на място. Явно добре познаваше колата и я владееш, беше свикнала с нея. В момента който ни дадоха зелена светлина тя пусна спирачката и колата подскочи нагоре и напред. Въздухът ми спря, седалката ме удари в гърба, докато тялото ми залитне и се върне от коланите последва втори удар на седалката, беше превключила. Мощният двигател ни изтласкваше все по напред при нова смяна на предавките. Honda-та изостана малко зад нас, но с периферното си зрение я усещах как ни настига, чувах смеха си, чувах я как се смее и тя, докоснах я нежно. Не ме интересуваше как ще свърши гонката, аз бях в момента с едно изпълнено със щастие дете, една жена която живееше на ръба на удоволствията и адреналина. Макар че ми се струваше цяла вечност всичко това, успяхме да пресечем финала първи. След няколко метра Honda-та ни подмина и отнесе. Когато спряхме и двигателя започна да работи на празни обороти, тя вече се беше прехвърлила при мен на седалката беше ме възседнала и ме целуваше страстно, явно адреналина я възбуждаше, също и мен. Когато се поуспокоихме и двамата и излязохме от колата, към нас се приближиха няколко човека да я поздравят. Тя подскачаше и раздаваше на всички целувки, но през цялото време я държах за ръката и бях до нея. Тогава брат й, ни каза че се организирало състезание до Пловдив. Няколко човека се били навили, входа е 1000лв за участие, правила -няма. Кола която вече била тръгнала ще чака на табелката на входа на града, който пресече първи, печели парите, ако те подгонят ченгетата, оправяш се сам. Проблема беше, че и брат й ще участва и нямаше да може да вземе и двама ни в колата си, а виждах как в очите и напират сълзи, че няма да може да участва като шофьор, а камо ли след толкова кратка среща да се разделим. Пусна ръката ми и се обърна да събере явно сили и да не и проличи как сълзите текат по лицето й. Спортното AUDI трябваше да е в понеделник вечер на пристанището в Бургас и да го затворят в контейнер. Да пътува един месец по море към новите си собственици. Но до утре вечер тази кола беше моя. Извадих от единия си джоб пачка с пари, преброих и отделих нужната сума и с ключовете от мощното AUDI TT застанах пред нея и... и ги подадох, с уговорката ако спечелим, тя черпи една седмица на морето. Имахме един час да се подготвим преди тръгване. За сега щяха да участват 9 автомобила, тя щеше да бъде шофьора, така че трябваше да свикне с колата. Участва в три старта с различни коли на 400 метровата гонка. Първите два ги загуби, закъсня на старта, а на втората при превключването на скоростите се забави прекалено дълго. На третата гонка се уговорих с трима човека срещу 500лв, че ще победи Honda CRX, същата с която се състезавахме заедно, би я с повече от 20 метра. Беше готова за състезанието, да премине през София и да достигне до Пловдив. Старта щеше да е към 15,00 оставаха ни 15 минути, сложих й три хапчета ефедрин в кафето. Щеше да отдаде големия приток на адреналин в кръвта си от състезанията. Натъпках я с шоколад и кока-кола, бяхме готови, целунахме се, седнахме в колата и се наредихме до останалите. Грееше слънце, времето беше ясно, всички бяха доволни. След десетина минути адреналина й ще започне да се покачва значително, но тя като чели беше спокойна и доволна. Държеше ме за ръката и мечтаеше за нещо. Съставихме стратегия как ще се кара в неделя след обяд, пътищата са много натоварени и щяхме да избегнем околовръстния път. Да минем напряко през сърцето на София, през булевард Европа,булевард Сливница на булевард Константин Величков десен завой после ляв по булевард Т.Александров до ЦУМ, през площад Княз Ал.Батенберг по Цар Освободител, пл.Народно Събрание, Орлов мост, булевард Цариградско шосе и след околовръстното шосе по международен път Е80, ще се отправим по магистралата към Пловдив. Двигателят работеше безупречно, беше много по мощен от необходимото за това леко 1250кг аеродинамично купе. Според фабричните дани ускорява от 0 до 100км/ч за 6,0секунди. Сега щяхме да го изпробваме и в градски условия. Когато колоната стигна караулката при входа на София от към Люлин старта беше даден. Повечето коли завиха на ляво, решили че пътят от долната страна на околовръстния няма да бъде натоварен от движение, трасето се удължаваше от там но можеха да се развият по високи скорости и да се вземе преднина. На дясно на кръстовището тръгнаха само две коли, решили да преминат през натоварения вече Горнобански път, надявайки се на пролуки да преминат по бързо напред. Ние продължихме напред, след нас се залепи брат й, и още един сребрист Голф. С плавни маневри успяхме да навлезем между потока прибиращи се софиянци. На няколко пъти влизахме в насрещното движение и създавахме суматоха и ни огласяваха вой от клаксони, който бързо изоставаха назад. Превключваше внимателно скоростите, промъквахме се през потока бързо и сигурно, следваше ни колата на брат й, неотлъчно без да ни изпуска и метър. Бързо се движихме, хванахме зелена светлина, до кръстовището с Константин Величков и на Т.Александров поради липса на коли направихме ляв завой на червен светофар и бързо поехме към натовареното движение към ЦУМ. На кръстовището на университета с Ялта потока коли ни блокира. Изостаналия Голф ни настигна и премина покрай нас без да спира на червената светлина, осемте камери на стълбовете със сигурност го заснеха и щеше да получи по пощата акта за нарушение и дупката в талона, погледнахме се в очите и й кимнах да го последва, навлязохме в насрещното движение следвани от колата на брат й, червеният цвят на AUDI-то вещаеше опасност всеки шофьор видял ни как се носим ни пропускаше пред себе си във вой на клаксони. Създаде суматоха на Орлов Мост, преминахме на зелено в насрещното движение с най-малко 120км/ч. Новите камери ни засякоха, но на кой ли щяха да напишат акта. По Цариградско шосе не беше толкова натоварено с няколко маневри и превключване на скоростите успяхме да пробием напред, изоставихме назад Голф-а и Subaru-то на брат й, поехме с висока скорост. Преминавайки през входа на двореца Враня скоростомера падна от 180км/ч на 150км/ч движихме се леко и плавно, колата се носеше, а усмивката и на лицето беше заразителна и пленителна. Когато минахме детелината на околовръстното шосе, през караулката и Църна Маца остана от ляво назад, тя включи последната предавка от щестстепената ръчна скоростна кутия, колата подскочи като ужилена скоростта бързо се вдигна над 220км/ч и продължаваше да расте. Като чели това състезание вече не я интересуваше, виждах как се е средоточила върху пътя и управлението на колата. Бързо достигнахме и преминахме отклонението за Елин Пелин, двигателят работеше с пълен капацитет според производителите максималната му скорост беше 247км/ч но ние се движихме с повече от 250км/ч, а най-учудващото беше, че оборотомера показваше че до края му остават още около 1600 оборота в секунда, колата имаше още скрита мощност които не използвахме. От уредбата в колата звучеше Maxi Jazz от Faithless пеше God is a DJ тон колоните раздвижиха въздуха, адреналина който течеше във вените ми ме възбуди. Откопчах колана на седалката, увеличих музиката и се завъртях към нея, внимателно я докоснах без да я разконцентрирам. Докоснах голото и рамо и го целунах, прокарах влажният си език до основата на врата й, видях как зърната й са щръкнали под леката памучна материя на роклята. Този път тя не го прикри, държеше здраво волана, скоростта беше малко над250км/ч и гледаше пътя напред. Пресегнах се под дясната и протегната ръка и докоснах гърдата й от към мен. Въпреки силните басове я усетих как стене, не я чувах, езикът й облиза устните й, продължавах да я целувам по врата, отметнах настрани косата й от дясното и ухо и прокарах езика си по него. Дясната ми ръка докосна плоския и стегнат от напрежение и адреналин корем, роклята и се беше вдигнала нагоре и дългите и бедра се виждаха, прокарах ръка по външната страна на бедрото й към коляното й, прошепнах нещо в ухото й. Левият и крак който седеше на педала на съединителя застана до широкия педал на газта, пое натиска от десният и го задържа, тогава десният й крак се повдигна и разтвори краката си, освобождавайки ми място да прокарам от вътрешната страна на бедрото й, ръката си. Плавно без да я изпускам от поглед и все още дишайки в ухото й, докоснах и отместих прашките й. Набъбналите срамни устни от възбуда бяха мокри, прекарах пръст по тях и докоснах с езика си ухото й. Тогава докоснах с двата си пръста клитора й, с периферното си зрение усетих как неволно левия й крак натисна педала на газта, колата подскочи оборотомера удари стрелката на 8000 оборота и я подмина. Скоростта се увеличи но километража нямаше възможност да ни покаже с колко се движим, разграфената скала свърши и стрелката с подскоци седеше на едно място в края му. Тя затвори очи за момент от удоволствие, колата летеше напред и в един момент усетих как се завъртя пътя. Обърнахме се на 180градуса и продължавахме да се завъртаме и в следващия момент започнахме да се преобръщаме в през тавана. Чуваше се музика заглъхнала от звука на смачкани ламарини, ударите на колата в асфалта, искрите който купето изкарваше при докосването на мантинелата която не ни задържа и преминахме в отсрещното платно и следващи я миг видях в огледалото посребреното си слепоочие, живота ми не мина на лента като по филмите. Виждах как се носим по покрив летящи към удара с микробуса който идваше срещу нас, бях без колан, при удара излетях с предното стъкло чупейки го. Въздушните възглавници се бяха отвори ли, но не ме задържаха и полетях навън. Усещането за летеж беше дълго, въртях се, преобръщах се в пълно съзнание, усещах сълзите който капеха по лицето ми, целия бях плувнал в тях, гърлото ме заболя от крясъкът ми и тогава започнах да пропадам,......паднах,..... Събудих се с крясък дерящ гърлото ми...бях паднал от леглото, гол и увит в чаршаф, потен и мокър и продължавах да крещя... Намирах се все още във вилата на крайбрежната улица в залива на Сан Себастиян в Испания. Нея пак я нямаше. Кола нямаше. Беше поредният ми налудничав сън, тази жена ме беше обсебила, не можех да мисля нищо друго освен за нея. Изправих се и знаех какво трябва да направя. От 6 месеца висях тук и я чаках да се появи, сега аз трябваше да я потърся, беше свършило времето на чакане, запътих се в банята взех машинката, сложих приставката и се подстригах първи номер, избръснах си и погледнах в огледалото... Срещу мен беше човек, който рядко правеше грешки, последният ми удар в София беше направо класика, но някой беше предупредил полицията и тя ме чакаше там, искаха ме извън играта. Никога не се интересувах кой ме наема. Не се интересувах и от мишените. Следвах собствените си правила, изпипвах до най-малка подробност всички детайли. Но този път, не виждах изход, налагаше се да разбера кой искаше да ме държи настрани. Вече половин година полицията по случая беше объркана, не знаеха коя е била целта ми и в кой съм се целел. Тяхното объркване работеше в моя полза. Време беше да се прибера. Тревожех се от факта че някой ми беше възложил този удар като.....капан...

2 коментара: