бягам сякаш дишам
от страх ако спра да не се рарзуша в качулките се крия с огледални
тъмни стъкла бурно преминавам разпръсквам без да потъвам темпераментно като кон в река понякога следи оставям невидими
за погледи със празнина изгарящи в лъчи
на пясъка прашинки са
изгубени в дъжда те вечер
вратовръзките си махат а аз си чистя подметките с калта с болката си
пълним чашите приятели сме
но повечко
да е леда бягам сякаш съм
увиснал крещя препускащо
с гнева като пеперуда
на стената карфицата
е моята душа мрака в коридори
ме повлича споря с Хаоса
за вечността Дявола на бара
заговаря с химери пълни
водката компания си търси както всеки но... след това пак ще бягам от Смърта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар