петък, 18 април 2008 г.

4 водки и 1 буца лед...



бягам сякаш дишам
от страх ако спра да не се рарзуша в качулките се крия с огледални
тъмни стъкла бурно преминавам разпръсквам без да потъвам темпераментно като кон в река понякога следи оставям невидими
за погледи
със празнина изгарящи в лъчи
на пясъка
прашинки са
изгубени в дъжда
те вечер
вратовръзките
си махат
а аз си чистя подметките с калта с болката си
пълним чашите
приятели сме
но повечко
да е леда
бягам сякаш съм
увиснал
крещя препускащо
с гнева
като пеперуда
на стената
карфицата
е моята душа
мрака в коридори
ме повлича
споря с Хаоса
за вечността
Дявола на бара
заговаря
с химери пълни
водката
компания си търси както всеки но... след това пак ще бягам от Смърта...

Няма коментари:

Публикуване на коментар