петък, 18 април 2008 г.

Обажда се...


-Обажда се Бъдещето...
-Странно, тъкмо с Настоящето пием водка и си приказваме за Теб...
-Миналото ли?!...
-За мен е... сегашно време...
-А на мен ми е скучно, да ви дойда на гости?!...
-Ние ще дойдем при теб. Какво да ти донесем?!...
-При мен още няма нищо...каквото остане....
-Но все пак... няма ли нещо, което да поискаш?!...
-Искам да видя настоящето...
-Това ще е невъзможно... то ще избледнее...
-Нали ще остане малко злоба, иронично остроумие, безсмислено спорене и любопитство...
-Ще останат и чувствата... и обич... и болка... - линията ми прекъсна...

.................................................

-Обажда се Миналото...
-Къде си?!... Нали бяхме заедно ?!...
-Да, но... ми омръзна да съм Настояще...
-Но... нали беше доволно ?!...
-Не. Винаги исках повече. Бях Алчно. Погазвах всички норми. Лъжех...
-Всички Лъжат... Винаги...
-Да, но... това води до грешки и разочарования. Трудности, които не можем да преодолеем...
-А ти как се справи?!...
-Понякога изпитвах угризения, но само понякога...
-Защо не съм разбрал нищо...
-Защото ти Обичаше и очите ти искряха от Любов...
-Значи съм бил заблуден... - линията пак прекъсна....

.................................................

-Обажда се Смъртта...
-И... защо ми звъниш толкова рано?!...
-Разбрах, че нямаш Настояще...
-Малко неразбирателство. Току що си тръгна, а Бъдещето ми пристига...
-Но... него го няма. То... все още не съществува...
-Живота продължава. Поднася изненади. Карани да сме Щастливи...
-Ти загуби всичко. Как така Надеждата все още е при теб?!...
-Тя посреща Настоящето. Грижи се за Него. А... тъкмо звъни...
-Май... вярно ти звъннах по-рано...
-О... не се притеснявай, разбирам те. Понякога се случва да Грешим...
-Може би съм изморена, да ви дойда на гости?!...
-А, Не... Ние ще дойдем при теб. Какво да ти донесем?!...

Няма коментари:

Публикуване на коментар