петък, 18 април 2008 г.

мезе за водка...


честит рожден ден приятелю малък знаеш ли, че тази вечер времето за миг ще спре трудно някак живеем почти в безпорядък но съумяваме да продължим пак напред с баща ми... с баща ти... се разбираме всякак с майка ми... с майка ти... спорим почти гоним деня в преследване на задачи забравени в грижи чакаме вечерта късно някъде с теб ще седнем на чаша голяма Водка ще пием без или със мезе ще ни пари гърлата проблеми ще плюем планове ще обсъждаме за години напред ще стискаме лимони подсладени с лъжата тръпчиво ще разреждаме с по 2 бучки хлад препълващо ще доливаме със очи любопитни ще се взираме в празните хора от омърлушения ни свят ще сме радостни с кънтящия смях, че не сме като тях посоле таксито ще ме остави в студената стая да остана самотен в празната дълга нощ последната чаша от големия течен шоколад ще напълня с прогарящ чист... Absolut ще я стискам с треперещи и уморени длани отпивайки времето криволичещо ще спра маската от лицето ще закача до останалите безразборно съвършени ще ми шепнат в съня ще танцуват в сенки на двойки разделени привидения ще ми пращат от изминалия ден може би ще те зърна сред блъскащи се непознати във тъмни коридори от неизречените полуистини понякога малко и ... мечтая до изгрева сутрин как с теб се разхождаме в лятото тихо с дъжда но... в гърлото ми засяда само остатъка на скръбта тогава маските се облагат и печелившата с мен върви сега времето отново всеки момент ще продължи с теб или с мен... денят в безпорядък ще ни връхлети щастлив рожден ден приятелю малък за грешките мои извод си направи и наново почни... сега всичко зависи само от теб... без да броим за кой ли път...


Няма коментари:

Публикуване на коментар