петък, 18 април 2008 г.

неизречената вина...


вървя без да виждам
по липсващ мост
докосвам се в нищо
минало заличавам с настояще, като
огледално отражение наопаки,
накланям се
душата я тегля в скала
опитен клонинг, с жигосан номер кървящ
въжето протрито от възел скъсено
на ръба съм от избор в посоки,
без сила
протягам се в белези с разкъсани сухожилия
отделям мускули след епидермиса в купчинка боклук
по скелет разчупен треперя от студ
оглушал съм от жажда /без/грешен,
не чут
без надежда,
без песен прераждам се в следващ ден
в седма вълна разбивам скръбта
тътена следвам към острови от самоирония
кей съм безбрежен,
потъвам с неизречената вина
защо ми я спести
тя ме бутна с камъка


с благодарност към sowhat...

Няма коментари:

Публикуване на коментар