петък, 18 април 2008 г.

- Аз съм Гейбриъл!...(2)




Не ми се беше случвало отдавна да се събудя от нечие присъствие. Съвсем леко се размърда и топлината й ме докосна. Очите ми бяха затворени, но усещах всяко нейно движение. Дъхът й беше топъл и приятен и ме погали по брадичката. Стичаше се по врата ми, като капка летен дъжд. Седеше без да мърда и само лекото и дишане издаваше присъствието й.
В затворените си очи я виждах и не ми беше нужно да ги отварям, за да усетя зеления й поглед, приковал ме върху възглавницата.
- Знам кой си! Търся те от толкова време...
Дори не трепнах, но обмислях всяка дума внимателно и се потопих в спомени, дали някъде този глас нямаше да ми припомни нещо за нея. Тя продължаваше да мълчи и надвесено ме наблюдаваше. Запитах се дали възбуденото ми въображение си играе с мен и ми се е причуло.
- Не очаквах да те намеря по този начин...
Вече любопитството съвсем ме изпълни. Коя беше тази жена?! Дали не я бяха изпратили да ме открие. Параноята ме обви и мислите ми препускаха трескаво. Скачаха от въпрос на въпрос преди да мога да се опомня.
- Не съм виждала друг като теб и се чудя, какво е да се откажеш от всичко и какви са ти усещанията...
Вече разбрах, че имам проблем. Тя беше от белокрилите. Затова снощи я пощадих в съня й. Имаше нещо, което ме спря и добре, че не я погубих. Проблемите сега щяха да ми се сторят като детска играчка пред това, което ме очакваше.
Неволно бях спрял да дишам. Гърдите ми започнаха да се борят за кислород. Външно се опитвах да не личи, но колкото и да контролирах тялото си, то ме издаваше. Поех въздух, надигайки я с ръце седнах, облягайки се с гръб към стената.
- Разкажи ми, моля те, какво е да се наслаждаваш, когато проникваш в тях и изпитваш чувството, че пак летиш...
Нямаше нужда да и обяснявам. Макар, че бях изкушен да и разкажа за прекрасното усещане да се притиснеш в нечия топлина и да захапеш леко устните. Да те докосват нежно със страст и да те заливат вълна след вълна. Пропадането в тях с проникването и тласъците, наподобява всяко едно движение от спомените ми. Не ми липсваше.
- Знам, че изпитваш наслада да убиваш. Защо ме пощади снощи?!
Погледнах я за първи път в очите и успях да проникна надълбоко в тях. Видях разочарованието,което изпитваше и разбрах, че и белокрилите могат да станат като мен. Дали беше дошла заради това или самотата, която изпитвах, искаше да си намеря себеподобна. Имах нуждата да дарявам изпълващите ме нови чувства, които придобивах с времето, но се оказа, че не намерих тази, която да ги получи.
- Искам да те предупредя. Нямаш време. Знаят за теб и ще дойдат.
Странно, но сякаш от дни го очаквах. Неволно ръката ми се вдигна към лицето й. Дланта ми погали прозрачно бялата буза, а пръстите ми потънаха в ароматната и кадифена коса. Тя не помръдна, само затвори очи и леко я придърпах към себе си. Прегърнах я с допира на устните си. Задържах я известно време, потопявайки я в ново усещане по начин, различен от нормалната целувка. Гледах я внимателно и след като бяхме спрели за момент, облиза неволно устните си. Не бързаше да отвори очите си, а ръцете й се бяха свили и стискаха с побелели кокалчета чаршафите.
- Вземи ме. Искам да стана като теб. Научи ме на всичко...
Знаех, че ще дойде момент, когато и те ще започнат да се променят. Отдавна се очакваше, но за първи път го виждах и кръвта ми се смрази. Разля се като забравено чувство, с което исках да проникна с мислите си в нея. Тишината й ме обгърна и една малка светлина ме поведе в чистата и душа. Гореше като буен огън и докосваше всяка част от тялото ми. Всичките пера в черните ми криле се разпериха широко и високо зад мен. Трептяха с усещането на нежността и невинността, с която ме заля.
- Какво направи току-що?! Цялото ми тяло изтръпна...
Наблюдавах разпилените и разрошени коси по голите рамене. Привличаха ме с жасминното си излъчване и опияняваха съзнанието ми в порив да ги вдишам. Лицето й, с леко разтворени влажни устни, излъчваше прокрадващо желание да се впия в него. Очите й носеха пълзяща топлина, разливаща се по гърдите ми, надигаща се в сила да я повдигна и проникна в нея. Само едно докосване и щеше да ме изкуши, потопявайки ме в безкрая.
-Това ли е, за което замени предишния си живот...
Дарих и само една целувка, а какво ли щеше да усети, когато любовта проникнеше с пълна сила в тялото й. Разпиляващи се стонове на сладост, полудели и завладяващи, настръхнали в допира. Копнеещо изгарящи, без да се усеща нищо друго, освен потъването в очите и полъха на размахани крила в полета.
- Снощи беше тъжен. Сега ми изглеждаш Щастлив...
Погледнах я отново. Зеленото в очите и беше наситено и ярко. Приглушената лунна светлина, прокрадната през панорамния прозорец, блестеше в тях и изглеждаха огромни. Матовият отблясък на бялата и кожа я правеше да изглежда влажна. Гърдите и се повдигаха и привличаха всичко в мен. Сатенената завивка, покрила бедрата й, я очертаваше в съвършенство, а терзаещото ми желание бе да я отметна.
- Защо ме гледаш така?! Няма ли нещо да ми кажеш?!...
Всичко се губи в думите, единствено остават спомените. Не се поколебах, придърпах я към себе си и в допира телата ни настръхнаха. Пръстите ми бавно обхождаха всяка част на тялото й и за първи път и показвах скритите удоволствия с докосване по кадифената и кожа с топлия си дъх и мекотата на устните. Потекох по гърдите й, през набъбналите й зърна, достигайки през талията до вътрешната страна на бедрата й. Ласките ми извиваха тялото й, в гърчове и в непознатото усещане тя се губеше с крясъци от удоволствие. Играех си бавно, обсипвайки я с милувки. Хапех я нежно, стягайки всички мускули.
Нямаше да и позволя да се погуби още първия път. С тръпки от вълни заливах всичко и я целувах бавно, отпивайки ме със собствените си сокове по устните ми. Поглъщаше с очите си погледа ми, разтваряйки се, за да ме поеме. С леките тласъци започнахме да потъваме в тишината на телата ни. Заобиколени от светлината отвътре, видях белите и крила да се разтварят широко. Преплетени един в друг падахме в нищото и усещането беше проникващо с болка и удоволствие.
Сякаш бездната ни улови в ускорение, а телата ни изписваха дъги, без да се изпуснем. Нежността от допира на крилата ни скриваше подмамено в светлината, а сетивата ни изтръпваха в стремителното ни пропадане в полета. Ушите ни в свистене пищяха и се притискахме все повече и повече в мокротата на кожите си от топлината ни.
Въртяхме се, мятахме крака. Плувахме и се търсехме в болезнено стенание да преплетем пръстите си. С хапещи устни, сковани от страх телата ни увиснаха в мрака. Извивахме гръбнаци, размахвахме криле и бавно започнахме да се издигаме, поглъщайки светлината и вдишвахме лъчите.
Телата ни, в едно се слели, трепереха преди удоволствието на края. Достигайки до повърхността, се отприщиха всички усещания, заливащи съзнанието ни с красотата на цветовете в насладата, с която полетяхме двамата.

Не бях усетил кога са я отвели. Лъчите на слънцето пареха очите ми. Бавно се надигах в сянката над възглавницата, за да видя срещу кой ще се изправя. Не ги познавах. Явно бяха пратили от по-младите и неопитни. Виждах самодоволните им усмивки и презрението, с което наблюдаваха голотата ми, останал беззащитен пред тях.
Яростта ми се надигна таена от много време. Бяха ми отнели това, за което копнеех от столетия. Тъкмо я намерих и животът ми се изпълни с надежда за утрешния ден, че мога да стана този, който бях преди. Щастието ми изтичаше между пръстите, като пясък, разпиляващ се със вятъра.
Новите ми чувства даваха сили от любовта и можех само с гнева си да ги унищожа. Нямах време и трябваше да я намеря, преди да стане късно. Затворих очите си и с мрака обгърнах стаята. Мощно разперих черните си криле и с мисълта си ги стиснах и повалих прекършени и не дишащи на пода. Започнах отново битката с тях, която бях спрял преди хилядолетие.
Убивал съм всякак, бях един от седемте, но повече ми харесва да бъде ангел на смъртта, отколкото Божи вестител... сега ще убивам за отмъщение, без да се интересувам срещу кой ще се изправям.
Останах последния, но това няма да ми попречи, докато не я намеря. Всичко започва пак от начало...
- Аз съм Гейбриъл! И Харесвам това, което Съм! - усмихнах се в слънчевите лъчи, пронизващи искрящите ми очи. Сложих огромните си слънчеви очила, скривайки безумието в блясъка им...
Затворих вратата и тръгнах след тях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар