Да, знам коя си, всяка вечер идваш ми в съня, изкушаваш с танци подчиняваш ме с мига. Докосваш нежно с ароматна топлина, последното усещане в остатъците на нощта. Бавно ме разкъсваш целуваш ме без жал, тялото обхождаш татуираш го с кинжал. В мислите проникваш насищаш ги с печал, с Хаос ме раздираш, че някоя съм пожелал. Отровно ме прегръщаш всяваш само страх с паниката си играеш в дяволски кошмар. За болката мечтаеш заклинания шептиш, ужасите ми изричаш потопяваш ме в лъжи. Да, знам коя си, на Сънищата дъщеря... /...какво от това ?!.../ Важното забравяш, там нямам аз душа... Продадох я навеки замених я за живот, преражда се с лъчите щом свърши й... сънят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар