петък, 18 април 2008 г.

Самодива си...

била си
прозрачна
къде си
живяла до сега
работилницата
на дявола
потопи ли
съня ти
в мъгла
научи ли нещо
там ли беше
чирак
можеш ли
да обгърнеш
душата ми
с мрак
сълзи
не желая

да се усмихвам

не знам
научи ме
да ставам
че пълзя
от сутрин
във срам

тревата

с росата
да галят
босите ми
крака
да мога
да вдишвам
погалена
нежна коса
да целувам
очи
да прегръщам

с танц
до зори
с шепота

да прониквам

в съня ти
тих

в замяна
дарявам
любовта
с щастие
в синева
ще блестя
с деня
ще те изпълвам
с обичта
но прозрачна
не бъди
твоето име
знам
прости
да бъдеш
любима
право имаш
нали
Самодива си...

Няма коментари:

Публикуване на коментар