Самодива си...

била си
прозрачна
къде си
живяла до сега
работилницата
на дявола
потопи ли
съня ти
в мъгла
научи ли нещо
там ли беше
чирак
можеш ли
да обгърнеш
душата ми
с мрак
сълзи
не желая
да се усмихвам
не знам
научи ме
да ставам
че пълзя
от сутрин
във срам
тревата
с росата
да галят
босите ми
крака
да мога
да вдишвам
погалена
нежна коса
да целувам
очи
да прегръщам
с танц
до зори
с шепота
да прониквам
в съня ти
тих
в замяна
дарявам
любовта
с щастие
в синева
ще блестя
с деня
ще те изпълвам
с обичта
но прозрачна
не бъди
твоето име
знам
прости
да бъдеш
любима
право имаш
нали
Самодива си...