Щастието...

Ние ли сме щастието,
в протегнатата ни ръка?!...
Спомен не останал,
или го носим със душа?!...

Издирваме, проклинаме...
Надяваме, скърбим...

Цял живот в очакване,
а бягаме от суета...
Захвърлени от случване,
във малките неща...

Нима не се отдаваме?!...
Искаме ли да се раздадем?!...
А в чувства се изгубваме,
и не споделяме... мълчим...

Искам ехото да ми разнася,
Щастието с трепета в гласа...
С нежност сърцето да достига,
невинността обвита в добрина...

Щастието носим,
дълбоко в нас...
Докосни ме с него,
ще те докосна... и Аз...