петък, 18 април 2008 г.

Интервю с Мефистофел...

Замисляли ли сте се, какво означава да ..."Разбуни Духовете"...?!...
...и дали няма долният текст, точно това да направи?!
...
Ми НЕ ЗНАМ... и сега ще ви покажа
... За какво става въпрос... и... също така искам и да ви попитам нещо?!... но ... в Краткост и Резюме, де...

Преди седмица попаднах на този ТЕКСТ , доста време мислех и се въртях в съня си ... но както се казва, то... "Гладен Циганин"... нЕма, та ... и мен... нЕмаше "Сила"... дето да ме спре да НЕ напиша, това което ми се върти в главата...

Естествено се поинтересувах... и се допитах до Главния Редактор в... http://otkrovenia.com ... щото ми е Френд-че... и сме си пили Водката заедно ... ;)

-Аджеба... -това което съм направил... Мое... ли е ?!... или е Плагиатство ?!...

- "Посочи си източника ти на вдъхновение... и го пускай"...- ми каза МАЯ...

...ма нали съм си уж с... "ЧИСТА" ... Съвест /дето все се чудя кВо е това/... питах и други приятелчета... и всеки казва :

-Пускай БЕ !!!

...ДА, де... ама кАт, аз си знам, че съм го преработил и съвестта ..."ГРИЗЕ".... хахахахха...
НЕ, че я имам... /ама аре са да не Издребняваме/... бая се чудех К'во да сторя...
Накрая arashi ме нави ... и сега ще ви покажа и за какво става въпрос... пък вие решете кво е...


..................................................................................


Интервю с Мефистофел...



Статията беше готова още в късния следобед. Седях пред монитора с блуждаещ поглед, спрял времето в мига на последната дума от интервюто. Тръпки пролазваха по тялото ми, като леден вятър нанизваш лицето ми с безброй иглички.
Телефонът през 20 минути ме връщаше в настоящето, а нетърпеливия редактор продължаваше да упорства в очакване на моето решение. Все още не знаех дали да изпратя готовия материал и след всяка глътка от парещата водка, се връщах в разговора от сутринта...

...Цял сборник с въпроси да си бях приготвил, пак нямаше да мога да се справя с това, което ми се случи. Имах насрочена среща в хотела му, за 10:30 на закуска със чай и щеше да ми отдели няколко минути.
Нетърпелив и леко нервен от притеснение, седях подранил в очакване. Тялото ми се беше изопнало, като струна от опънатите ми нерви, без да има за това някаква причина. Просто вътрешното ми чувство, беше в допир с усещанията.
Срещу мен с плавна и грациозна походка се зададе, ослепително красива жена с невероятен стилен костюм в червено. Усмихваше се предизвикателно и сякаш флиртуваше с мен от разстояние. Залепналия ми поглед, обхождаше внимателно всяка извивка в движенията й, които крещяха "Изкушение"...
Ако нямах насрочена среща, може би щях да се насладя на този момент да я поканя на масата. Наблюдавах я как целеустремено се провираше и вървеше точно към мен. Събираше погледите на всички в заглъхналата обстановка и продължаваше да се приближава с игривата си усмивка.
Не се бях усетил, кога съм се изправил. Бях обгърнат от изтънчената й женственост, заливаща всичко в мен с аромат на горящи червени рози. Чух жизнерадостен омаен глас идващ от поглъщащите й зелени очи. Сковано седях изправен пред нея, когато се настани срещу мен...
-Здравейте.
...сепвайки се в момента побързах да седна осъзнал какво става...
-Добро утро. Мислех, че Мефистофел е мъж ?!...- бях толкова изненадан, че сигурно личеше по глуповатата ми усмивка.
-Така смятате вие. Мога да съм всичко.
-Така си помислих, но...- реших да съм още отначало откровен и само се надявах да не съжалявам.
-Ти знаеше, преди да помислиш. Бързо ще свикнеш с мисълта... в този момент.
-Толкова бързо, в миг...- това не беше в стила ми, доста съм консервативен, но щях да разбера скоро.
-Ти вече го беше осъзнал и свикнал. И ме попита.
-А какво е Мефистофел, кой си ?!...- интересувах се да разгадая образа и нуждата от това да го има.
-Не може Мефистофел да бъда някого.
-Хъ-ммм... ти си никой - усмихвайки се, отпивах без притеснение от чая, явно предразположен от чара й. Настаних по-удобно и потънах в разговора...
-Да.
-Да?!...- подвеждаше ме.
-Дявола е всички.
-Значи ти си всемогъщ?!...- беше дошъл момента да разбера дали е истински или самозванец.
-Не те разбирам... - усмихвайки се ме докосна с погледа си, прониквайки в мен все едно се опитваше да прочете мислите ми - задай въпроса си по ясно ?!...
-Можеш да си всичко?!...- изтръпнах при мисълта от това, че ежедневно живеем с него.
-Защо да съм всичко, мога да съм във всички.
-Звучи, като опит за "философско разглеждане за еволюцията на човешкото съзнание"?!...- опитах се да променя разговора и да го насоча към подсъзнанието му.
-А философията за мен дали не е... като литературна боза?! - и със заразяваш тих кикот ме изкуши да се засмея след нея.
-Добре, ако си всички и навсякъде, това означава, че аз съм част от теб?!...- понякога съм се изкушавал в помисли да продам душата си, но не знаех, че вече я нямам.
-Всички сте част от мен.
-Трудно ли е за теб?!...- исках да питам и за за други неща, но не можех да се откъсна от насоката.
-"Трудно" е понятие за оправдавания на хората. Аз не съм човек. Хората си измислят собствени понятия в опити да обяснят безпомощния си живот, без да се замислят над това, че техния живот не зависи от тях, той, някой, всички или други.
-Но какво е Човек?!... - тук вече съвсем си играеше със съзнанието ми и стъпвах по острието на бръснач.
-Още едно понятие, измислено от вас.
-Мефистофел...- имаше толкова много имена с които го назоваваха, защо точно с това се яви пред мен. Дали имаше нещо прикрито зад думите му.
-Да, това съм аз.
-Тогава има ли някакъв смисъл от нашето съществуване?!... - гледах озадачен и сякаш предугаждах отговора му.
-Пак забрави да мислиш. За вас няма Смисъл.
-Тогава трябва да има някаква Цел?!...- упорствах, но замълчах и притихнах, имаше някаква уловка, не можеше да е истина всичко това.
-И цел няма. Ще ти издам една тайна. Има причина.
-Какво означава "Има причина"?!...- любопитството ми до толкова крещеше, че очите ми сигурно искряха от желание да науча отговора й.
-Аз съм причината.
-Живота ни няма смисъл, нито цел да продължаваме. Докога ще живеем така?!...- зачудих се какво ни очаква. Какво ще е да сме без перспективи и очаквания.
-Винаги.
-Това е най-ужасното нещо, което съм чувал...- настръхвайки от думите, не усещах как следващата реплика щеше да промени живота ми...

...Стисках празната си чаша, а последната дума от интервюто, продължаваше да се забива в съзнанието ми нажежено и не ми даваше миг покой. Без да съм събрал кураж дали да я оставя в статията. Може би ми трябваше още време преди да реша, какво да направя. Облякох си коженото яке и се отправих в студената нощ за да се потопя в своите пороци.
Когато се настаних на любимото си място в бара, на монитора ми все още стоеше набраната статия. Под нея с удебелени букви беше ... последната дума от интервюто...

-Ти ще Привикнеш...


Няма коментари:

Публикуване на коментар