петък, 18 април 2008 г.

някой друг...

на шапкаря ти си дъщерята ...
донесла толкова дантелен смут
прозрачност криеща сред дупки
с неделната молитва за някой друг
на стъкларя ти си дъщерята ...
сълзи пропукваш потекли от печал
допълваш се от счупеното щастие
обладаваща със мисълта за някой друг
на леяра ти си дъщерята ...
събрала тайни от горящата душа
в пепел от пожара скриваш похотта
с огнени целувки за някой друг
на лодкаря ти си дъщерята ...
хвърляща в морето похитените съдби
обливаща разкъсваш в дяволски злини
с нежността подмамваща за някой друг
...а ти на кой си Дъщерята ?!...
в съня изпиваща ме със погледа зелен
непокорно чернокоса обгръщаща ме със плен
утоляваш ме със чаши възсядаш с топлина

проникваща в недрата на разтворени бедра
хапеща дереш ме причиняваш ти следи
крещейки ме унищожаваш разпъваш в тишини

сега разбрах на кой си дъщерята...

за отмъщение си пратена в нощта
объркала ли си се във тъмнината ?!...
...прощавам ти, но съм...някой друг...

Няма коментари:

Публикуване на коментар