сряда, 23 април 2008 г.

не ме вини...


всеки път
когато
протегна
си
ръка

тя изчезва
без следа

и
наречете ме
суеверен

но знам
че
един ден
ще я
достигна

и
колкото
и да
е
съвършена

и
в
блян
обгърната

и
от
нежността
изваяна

ще
е
част
със мен
до края на
вечността

спряла
времето
с
Пъстрооката си
дълбина

обгърнала
дори
с тишината
любовта

там
сред
сините
поля

ще я
сънувам
в утринта

хвани ме
за ръка
потопи ме
със
роса

полепнала

като
влюбена
сълза

по бузата
да я
усещам
как
пълзи

с целувки
в самодивските
си
пъстрооки
трепети

не ме вини
че те
обичам
и
моля те

не се сърди...


Няма коментари:

Публикуване на коментар