петък, 18 април 2008 г.

-Аз съм Гейбриъл ...3




Несправедливостта на съдбата ви, в същността и зависимостта да се отдадете изцяло на стремежа да се борите за вашите чувства, ви кара да се питате постоянно...

-Убиваме ли се всеки път, когато изпитваме възбуда в нашия жалък живот...

Тогава се сещате за него. Празнословците за чуждото щастие. И се питате защо, никой не ви обича, а ви унижават в опитите ви, да устоявате и постигате дребни цели.
Търсите ангели хранители, разговарящи с вас във въображението ви. Криете се под чужди имена, за които заплащате със щастието си.
Питам...

-Вие щастливи ли сте? Помните ли какво е щастие...

И не чакам отговорите ви, защото...

-Аз не мога да Обичам. Защото всяка моя любов се превръща в погубена саможертва...

Кажете ми, честно...

-Чувствате ли се превъзбудени, когато невидими очи ви погледнат...

Да не би да виждате своето бъдеще, когато умирате всеки ден...

-Вие не знаете кой съм...

Не съм ангел. Няма такива. Има вампири, които ви изпиват, когато им подадете ръката си за помощ. Правите избори в търсене на своя ангел. Съставяте условия, без да се ослушвате за молбите на другите.
Не ме чувате. Не ви и питам вече. Не пазя и никой. Борите се за живота си, без да знаете, че ви държа в ръцете си.

Не се плашите. Не ме и виждате. А ви срещам на всякъде, по моите пътища дарил ви със свободата ви...
Нужно ви е да отворите очи. Без да се прекланяте на колене... на никого.

-Сред вас няма Богове. Не сте и Ангели. Вие сте себе си...

Аз станах като вас. Без крила. Изгубих безсмъртието. Научих се да плача. Да не вярвам в бога и на този, който не вярва в мен. Започнах да се страхувам, изричайки...

-Знам кой съм. Какъв трябва да бъда...

Да счупя окови те. Да стана свободен и едва след това да умра.

-А вие умряхте, когато започнахте да проклинате...

Ще си тръгна от вас. И никой няма повече да получи от мен своята душа. Няма да имате спокойствие. Нито щастие.
Просто трябва да си тръгна.
Станах смъртен. Единственото което остана в мен са знанията ми. Ще ги предам на моето потомство.
Повече няма да ме разтревожите със собствения си живот. Потърсете си друг ангел.

-Аз не сам ваш. И не ви обичам. Прощавам ви. Вървете със собственото си мнение.
-И на сбогуване, ще ви даря последното нещо, което притежавам...

Изборът!

Подложете го на съмнение...
...и ако някога, ви стане мъчно за мен...
Обадете ми се.

Гейбриъл



Няма коментари:

Публикуване на коментар