сряда, 2 януари 2008 г.

Без реванш...

чашата с вино
е твоята печал
ще разливам горчиво

от спомена събрал
черната цигара
не ти отива спри
димът пропълзява
очите ти ще изгори
потъвам на бара
в неон от тъмнина

ще си поръчвам жажда
от празна душа
тягост ще разклащам
ще дишам на сутринта
дъното ще съзерцавам
ще спирам над ръба
с пирони от погледи
на Голготи във страх
ще жигосвам с беди
ще се отразявам ли в тях ?!...
ще прониквам забравен
безмилостно изкусен
ще отпивам последен
без реванш ...покрусен...

2 коментара:

  1. Човече, ти направо ме разби...
    Какво е това място, на което попаднах - синьо, пълно с мечти и еротика, магии и желания. Наистина много ми харесват част от нещата ти, удоволствие беше да бъда при теб. Но мястото е като омагьосано -къде са приятелите ти, никой нищо не е писал. Някак самотно и тихо е.
    Много е интимно.
    Интересна е темата за зеленото ...И аз си обичам моите зелени очи.
    А като си представя колко случайно попаднах тук. Но тази вечер ти пробуди у мен много емоции, много спомени. Имах нужда от това - да бъда сама със себе си, толкова рядко ми се случава, че не е истина.

    ОтговорИзтриване
  2. ми истина е...
    само се създаде това място
    първо беше случайно...
    след това ми хареса...
    сега си мисля, че имам нужда да оставям частици от мечтите си и усещанията, за да не забравям какво съм бил "някога-сега"...
    хубавото е, че всеки ден се променя и чувството ми за малките неща, заобикалящи с красота докосванията ми в съзнанието... а докато е така, ще съм тук... като публикуващ...
    когато свърши... ще се върна като... читател ...
    за сега съм още жаден и имам нужда споделям това, което имам ;)))

    ОтговорИзтриване