разочарованието спри
за последно
името си прошепни
съдбата не ще помага
ако трепериш от страх
мистерия ще обикаля
виждаш ли леден замах
научил си да усещаш
дихание от мъгла
по коридори тръгваш
изгубен от самота
вратите заключваш
една по една
как ще откриеш
коя да отвориш на сутринта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар