по загубило се някъде из вечността...
В миг разпъваш мислите си съкрушено,
скрити в тайни от сянката на самота...
Начертал ли си в душата си пътека,
сочеща й пътя към самотното сърце...
Нима със прелести показваш й утеха,
а тъгата и целува се със твоето лице...
Разочаровано в мълчание се криеш,
разголено обръщаш гръб на радостта...
Забравена частица търсиш да намериш,
от спомена и малките неща в страстта...
хубав пост нео.
ОтговорИзтриванетих.
като тишина ,не знам или като мълчание...
всъщност тишината знае да каже дори онова което ние премълчаваме
Хъм... Соу!... помня, когато го написах ... беше тихо, както е винаги около мен... освен сутрините в които споделяме времето си за кафе... Благодаря ти, че си ми приятелка!... ;)))
ОтговорИзтриване